напред назад Обратно към: [Сега пренаписвам сърцето си...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



мече


обичаме се като плюшени мечета

без лица и с причудливи цветове

искаме да сложим бузи в мекичкото

и да ревнуваме това небе

над нас

че може да е постоянно с някого

и че надменно пренебрегва клетвите

че не искри като очичките ти стъклени

които лъжат себе си и спретнато

си тръгват

подплашени като съвсем хруптящи зайци

от плюша и статичните искрички

между витринно нагласените мечета

открили няколкото нови срички

без дори да се погледнат

поставям буза на излъчването слънчево

което носиш може би без умисъл

не се налага да притискам копчето

за да потъна в мислите ти мъркащи

не ми се иска

да се замислям колко дълго се обичат куклите

не ми се иска да докосвам дъното

на милото и боцкащо бърборене

не ми се иска

с тебе ми е хубаво

мечетата обичат ли бонбони

 


напред горе назад Обратно към: [Сега пренаписвам сърцето си...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух