напред назад Обратно към: [Сега пренаписвам сърцето си...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Няма заглавие


не отвикнах да стискам

опашките лъскави

на конете

и нежния пух на лисиците

податливите мъркащи

котешки прешлени

да завирам лице

със главите на птиците

да изяждам докрай

захарта на луната

да облизвам мъглите

по потните локви

да издрасквам гърба ти

сънуван до другата

и не ми се заспива

трезвен и кротък

 

заковавам краката

на майските бръмбари

по средата на август

се срещат фалшиви

взех си мъничко куче

децата ми сричат

искам малко бонбон

вкусил твоите устни

 

аз съм малко момче

в поизносено тяло

поизнервен от скъпи

домашни любимци

не отвикнах да спя все по гръб

и да хъркам

искам днес да умра

утре пак ще изклинча

 

утре пак ще притисна

на летвата пръсти

ще си впрегна езика

да те омагьосвам

ще си взема канарчета

ще родиш от мечтите ми

по-добре е от днес

да се пръждосам

 


напред горе назад Обратно към: [Сега пренаписвам сърцето си...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух