напред назад Обратно към: [Сега пренаписвам сърцето си...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Похот


Откривам се. Дали ще ме познаеш гърбом?

На колене прегръщам всичките фаянсови открития,

на хората през минали век.

По мокрите подметки и изпъкналите вени

над тях

съм си човек.

Със гръден кош,

подканящ към строшаване,

разресан съм на път от изтощение,

но пък съм гърбом.

Можеш ли позна,

защо съм клекнал с уязвимостта към теб?

Ако не си облечена и потна,

ако не си грешала седмица поне,

ще съм човек,

но съм си гърбом.

Нямаш романтично обяснение защо

съм долу

и защо пред тебе точно

сега съм с блеснал поглед и със съвест стържеща,

дори на теб не мога да го кажа.

Не защото е безпочвено.

Какво е почвата,

когато нямаш корени,

какво са корените пред семката на ябълката,

последвана от смачкана змия и дълъг път ?

Не знаеш! Сигурно ще ти разкажа някога.

Но аз сега съм с гръб.

 


напред горе назад Обратно към: [Сега пренаписвам сърцето си...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух