напред назад Обратно към: [Сега пренаписвам сърцето си...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Сега пренаписвам сърцето си


Слънцето обходи с алчен поглед лицето ти. До поруменяване. Лъчите му забарабаниха по клепачите като лапички на малко игриво коте.

Искам това да продължи вечно... или поне от време на време да бъда канен на тези сутрешни слънчеви пиршества!

 

Сега пренаписвам сърцето си,

задръстено със чудеса мастилени.

Добре, че не умрях преди да срещна

вълшебната ти Кълбовидна мълния.

 

Ръцете ти са веждите на лирата,

косите ти - оградата на Рая,

езикът ти - бъркалка за амброзия...

И този Орган със тръби в безкрая.

 

Гърдите ти - престоли за патриции.

Ще стъпвам бос по пътя към обкова им.

Ще си направя храм между бедрата ти,

където денонощно да се моля.

 


напред горе назад Обратно към: [Сега пренаписвам сърцето си...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух