напред назад Обратно към: [Сега пренаписвам сърцето си...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Ако разцъфнат всичките ми мисли


Ще се побъркам, ако не си моя! Цялата! Косата ти, ръцете, кожата... Гладка е!

Така я виждам. Когато започна да виждам дефектите й - изгони ме. Забравих пръстите на краката. Защо ми идва да причинявам болка на всички около себе си, ако не открия в гласа ти това, което и сам не мога да формулирам? Това ли е любовта? Друга ми я описваха, друга ми я поднасяха. Майната му! Обичам теб! За първи път.

 

Ако разцъфнат всичките ми мисли

за устни по излятите ти форми,

бих задушил с цветя и мисълта ти.

А моите съвсем не са от скромните.

 

Горещите пътеки на краката ти

пропуснаха в сърцето ми разбойници.

Изнесоха микроните ми разум.

Гърдите ти са палави безбожници.

 

Размесвам ги с какаото в очите ти,

улавям им флуидите на залеза.

Не говори! Сега творя и твоите

представи за любов, недоизказана.

 


напред горе назад Обратно към: [Сега пренаписвам сърцето си...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух