напред назад Обратно към: [Сега пренаписвам сърцето си...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Ще те отложа


Завърта пета на гърдите ми въздухът.

Избутва с изпъкнали вени ребрата.

Оставя следи, стърготини от крачките

на полуживата ми безсолна апатия.

Ще се разтварям на малки балончета

върху челата на снощните локви,

тропот ще бъда в улук ламаринен...

Ще те забравям и ще те започвам.

Ще те променям. До неузнаваемост.

Ще те заоблям, ако заболиш.

Само по влагата и чекръците кални

някъде някога ще си си ти.

Ще излъжа слуха си, ума, обонянието,

оня тик на челото, нагона си, зрението...

Ще излъжа душата си, мама му стара,

но ще те имам във рамка вълшебна.

Полунощно изчистена, детски наивна,

абсолютно безгрешна и идилична,

имам нужда от себе си, спомена, нищото...

Имам нужда сега да съм малко обичан.

Малко вчерашен, глупав, безпочвено нежен,

заблуден и объркан, за кратко наистина,

имам нужда да спра с жадни шепи, крещейки

тази струя от теб, дето подло изтича.

Днес не мога! Изглеждам подозрително умен.

Ще почакам до утре, да ме скъсаш отвътре.

На скъсване съм, няма да ти е трудно.

Ще те отложа някак си до утре.

 


напред горе назад Обратно към: [Сега пренаписвам сърцето си...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух