напред назад Обратно към: [Сега пренаписвам сърцето си...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Сутрин


Листата следват бръчките на Слънцето,

докосват първо горните му вежди.

Какаовият мус на тъмнината

около тялото ти сладко се разрежда.

 

Изважда с неохота влажни пръсти

от пукнатите връхчета на розите,

измисля си причини да остане...

И лъже мен, проклетия безбожник!

 

Увива се на колие от звуци.

Разлива се умело по релефа ти...

Охлажда се в прохождащата сутрин,

за да те има в другите си вечери.

 


напред горе назад Обратно към: [Сега пренаписвам сърцето си...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух