напред назад Обратно към: [Сега пренаписвам сърцето си...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Напиши отново... онова


Лесно е да се напише въздуха,

зимата в яките на палтата ни,

нищото, сълзите, главоболието,

Бог и ежедневните ни издевателства.

Лесно е да се напише самотата,

красотата, любовта след виното.

Лесно е да я отдалечим изкуствено

и да я подстрижем със причини.

Лесно е да бъдем неразбрани.

Да изпишем с керемида слюнките.

Да си сложим овчите перуки.

Да сме по-естествени на снимките.

Лесно е!

Пиши ми за хрущенето

на стъкло по босите си пръсти.

Късането на хасе със зъби,

мокро от пустинната ти същност.

Изгревите, всмукващи от фона,

педантично и свидливо досглобяван.

Напиши го като епилог,

като пръсти

зли и посиняли.

Напиши го като лек коктейл,

който са ти сипали във шепите...

Направи го, мамка му! Без кръв.

Остави я да шуми край слепите.

"Нарисувай ми една овца!"

Аз ще слушам тихото й хранене.

Напиши отново... онова...

Напиши ми твоето оставане.

 


напред горе назад Обратно към: [Сега пренаписвам сърцето си...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух