напред назад Обратно към: [Сега пренаписвам сърцето си...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Седим един до друг...


Седим един до друг. Усещането е за някава интимност.

Говорим си. И остроумничим задъхано.

Като на състезание. По бягане от края му.

След времето са философите и миналите връзки.

Не трепваме от допири. И влагата по кожата.

Понякога се смеем на едни и същи глупости.

И по средата на брилянтната ни имитация

ни идва да се разкрещим, че сме бездушници.

Че скуката е слабо оправдание

да ровим до дъната на душите си,

умело балансирайки по думите,

макар да няма нищо за постигане.

И нищо за обичане и сълзи.

И за затопляне, защото няма смисъл.

Какви ли мисли са ни карали да стенем

и да се будим съвършено влюбени...

Дали не можем да си купим малко време?

Езици за камбаните и спомените.

Потрепването някъде отляво на тялото.

И потните му лутания. Гоненицата.

Почти безумната и садистична ревност.

Заровените трупчета на птици.

Цветята в вестник, любенето на открито...

Сега сме заедно. Пред мислите изтичащи.

 


напред горе назад Обратно към: [Сега пренаписвам сърцето си...][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2020, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух