напред назад Обратно към: [Планина за сбогом][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Пловдив


Сънувам мъж – окръглено петно

в разбитото от светлината бяло.

В ръцете му извива път жена.

Обръщам се със гръб. Да не избягат.

Тогава тънко се събират две реки

и на конец се връщат във земята,

отново се разливат настрани...

Изтичат в камъка чертите на жената.

Сънят ми е с контури на часовник.

Сънувам поп – източена върлина,

възпълната му, дребна попадия,

досадата им, ситнеща подире.

Рисува границите на града едно дете,

сънувам прахоляк, камбанария...

Сънувам ъгъла, където ще умра,

усмихнат, че все още те откривам.

 


напред горе назад Обратно към: [Планина за сбогом][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух