напред назад Обратно към: [Планина за сбогом][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Автогара


Циганчето пиеше вода

като пиле. Без дори да кацне.

Месингът на градската чешма

клюнчето му позлати.

Подскача.

            Oблата циментова паница

през корема тънък го присвива.

Мислена е педя по-широка.

Колкото по птичи да отпие.

Плъзна се по щърбавия ръб,

преброи ребрата си.

Водата –

цялата вода на този град

                               с длан изтри,

крилете си повдигна.

Над калта изтече, а врабците

ококорено се умълчаха…

И се сбутаха,

                 за да премине.

 


напред горе назад Обратно към: [Планина за сбогом][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух