напред назад Обратно към: [Планина за сбогом][Димитър Гачев][СЛОВОТО]



Кръчма


Пиянствата завършват все банално.

Все тия сметки.

Все тия свалки.

Все тия некролози по вратата –

изглеждат ми отнякъде познати.

 

Редовният цигарен смог над масите.

Все тая буца лед у сервитьорките.

Едно мезе

            на десетина бири

и някой стих,

            до Бога

                    изтормозен.

 

Щом оглупеят от безделие, и музите

се сещат, че са нечии любовници.

А нямат сили да останат верни…

Така върви от Тайната вечеря.

Храна и стадо,

вино и предателства.

Пастирите – и кьоркютюк, не падат.

Обувките им –  

           горе-долу

                     чисти.

Уж скърцат, но

                      не правят нови рани.

 

Тревата нощна – писана и дъвкана.

Изсилва се. Да затреви луната.

Все същите обувки я

                              настъпват.

За да я спрат и да я опикаем.

 

Все тия кандидат-летци за пъкъла

се хващат за гърлата на бутилките!

Вселени са обходили душите им.

Все в тая кръчма,

                       вкопчена в липите.

 


напред горе назад Обратно към: [Планина за сбогом][Димитър Гачев][СЛОВОТО]

 

© Димитър Гачев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух