напред назад Обратно към: [Светослава Димова][СЛОВОТО]



Очакване


Чакам…

От толкова време

Усещам, че търпението е мой патент.

Дефинирах го чакайки .

Премислих и целия си живот,

Всяка една възможност,

Всеки един вариянт премина пред очите ми,

А на яве нищо не се случи.

Преживях го сякаш.

Но на сън.

А после го забравих.

И никой нищо не разбра

Защото беше без значение.

Беше мой, личен

Т. е. - несъществувал. Никога.

Чакам…

Свикнала съм, отдавна.

Имам още много време.

Минути с всякаква форма се търкалят пред очите ми.

Но и болка имам,

А с нея и тягостно чувство,

Че отново ще е само мечта,

Твърде много привикнах да сънувам.

Понякога е самотно,

Но няма друга възможност.

Когато другите бързат,

А ти не си нчия цел.

Когато слънцето залезе, без да си пристигнал

Остава надеждата,

Остава да чакаш,

Че някой ще дойде при теб.

Понякога очакването е смисъл.

Понякога бреме…

А аз също чакам.

Отдавна.

 

2001

 


напред горе назад Обратно към: [Светослава Димова][СЛОВОТО]

 

© Светослава Димова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух