напред назад Обратно към: [Светослава Димова][СЛОВОТО]



Амулет


Обичам онези малки неща.

По-ценни от думи дори изписани на лист хартия.

Като полъх остават. Частица от твойта душа.

Топлят дланите ми. Съдържат магия.

 

И ги докосвам когато си мисля за теб.

И те чувствам тъй близо, толкова истински.

А навън вече светло е. Страхът изглежда нелеп.

А самотата - вече не e така потискаща.

 

Защото знам - посветено на мен

значи - мислил за мен. Значи вложил послание.

Някак.. вид амулет за по-тежкия ден

като знак за подкрепа от близко съзнание.

 

Толкова малко, а с толкова тежест и сила.

Толкова крехко и плътно и... Някак с история.

Някак божествено. Сякаш не твойта ръка му е вдъхнала сила.

Като копнеж. Като идея. Една съвършена мелодия.

 

2003

 


напред горе назад Обратно към: [Светослава Димова][СЛОВОТО]

 

© Светослава Димова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух