Обратно към: [Светослава Димова][СЛОВОТО]

Аз съм в дъжда полепнал по листата на кестените,

усмивката на мушкатите от прозореца,

дъхът на вятъра.

Ситният прах политнал нагоре,

гръмотевична лятна буря,

есенно листо.

Не ме търсете в сърцата си,

нямам ме там, няма да ме откриете.

Там е само сянка -

липсващата ми част,

Това, което ми отнехте, но не ви послужи,

не го разгадахте, захвърлихте го.

Погледнете в слънчевите отблясъци по паважа,

надникнете в горските хралупи.

Малка капчица роса покапала по крилото на пеперуда.

Нощтна паяжина на входа на пещера.

лунен лъч съм аз,

неуловим.

Отразени в езеро трепкащи светлинки

спрени от грижовна ръка

дръпнала пердето,

за да не притесняват,

не и това. Никога.

Обичам да вървя през черешите,

да се нося върху падащите листа,

да уча от птиците как да пея,

но без глас,

с ритъма на потока,

С текст взет на заем от тишината.

А вие не разбирате чайките,

техният танц, когато слънцето заспива ви е непонятен.

Не се вслушвате в земята,

не усещате душата на мрака.

А аз искам да си нанижа огърлица от сняг,

да откъсна от най-тъмната страна на облаците

И да си направя пелерина.

Искам да се люлея на върха на тополите,

да бъда пухче

Загубило семенцето си -

свободно.

Нищо да не ме тегли назад.

Като светло петно от дъгата,

прашинка изпаднала от коремчето на пчела.

Една лятно-есенна фантазия,

цвят на ябълка,

дъх на море

И всичката болка на земята

събрана

В умъртвеното сърце на гълъб

да нося в джоба си.

Да ви предпазя.

2001

Обратно към: [Светослава Димова][СЛОВОТО]

© Светослава Димова. Всички права запазени!