![]() ![]() Там съмАз съм в дъжда полепнал по листата на кестените, усмивката на мушкатите от прозореца, дъхът на вятъра. Ситният прах политнал нагоре, гръмотевична лятна буря, есенно листо. Не ме търсете в сърцата си, нямам ме там, няма да ме откриете. Там е само сянка - липсващата ми част, Това, което ми отнехте, но не ви послужи, не го разгадахте, захвърлихте го. Погледнете в слънчевите отблясъци по паважа, надникнете в горските хралупи. Малка капчица роса покапала по крилото на пеперуда. Нощтна паяжина на входа на пещера. лунен лъч съм аз, неуловим. Отразени в езеро трепкащи светлинки спрени от грижовна ръка дръпнала пердето, за да не притесняват, не и това. Никога. Обичам да вървя през черешите, да се нося върху падащите листа, да уча от птиците как да пея, но без глас, с ритъма на потока, С текст взет на заем от тишината. А вие не разбирате чайките, техният танц, когато слънцето заспива ви е непонятен. Не се вслушвате в земята, не усещате душата на мрака. А аз искам да си нанижа огърлица от сняг, да откъсна от най-тъмната страна на облаците И да си направя пелерина. Искам да се люлея на върха на тополите, да бъда пухче Загубило семенцето си - свободно. Нищо да не ме тегли назад. Като светло петно от дъгата, прашинка изпаднала от коремчето на пчела. Една лятно-есенна фантазия, цвят на ябълка, дъх на море И всичката болка на земята събрана В умъртвеното сърце на гълъб да нося в джоба си. Да ви предпазя.
2001
![]() ![]() ![]()
© Светослава Димова. Всички права запазени! |