напред назад Обратно към: [Светослава Димова][СЛОВОТО]



Cleaning


Забрави,

не поглеждай назад

към този претръпнал, разпадащ се свят,

той не ти е нужен повече

със сигурност.

Живей.

Но по другия начин,

пробвай напряко.

Недей да мълчиш.

И ако срещнеш някой -

покани го с теб да върви

но някак... по другия начин.

Сам.

И спри

ако се почувстваш загубен.

Недей да се чудиш

"На къде ли вървя?"

Просто тръгни.

Без цел дори,

без представа

за утрешния ден.

И трупай.

Само опитът те отличава

от вчера

и от миналото "мен",

когато

само споменът ще обяснява,

че си жив

ти не от днес.

И забрави

измислените думи откъсни

и изхвърли ги от съзнанието си.

Мисли

но с други средства

и запълвай празнотата на познанието си.

Бъди реалност в нереалния си свят.

И не допускай никого да влезе

ако не е оставил вън от себе си

желанието

да те промени

и приобщи

към собственото си терзание.

И затвори вратата,

щом решиш, че е препълнено.

Сложи печат и вакум

и го прибери

в претъпкания прашен шкаф

във ъгъла на най-отдалеченото съзнание,

което неспособно ще е да те провали.

Решавай.

 

2002

 


напред горе назад Обратно към: [Светослава Димова][СЛОВОТО]

 

© Светослава Димова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух