напред назад Обратно към: [Светослава Димова][СЛОВОТО]



Меланхолия


Думите се изнизаха. Износени.

Чувствата - пре-експлоатирани.

Утаиха се само прилагателни. Изпросени.

И няколко усмивки, само че недоизпилени.

 

Хората се заизпреповтаряха.

А пък боговете - сляха. Някак си... изфункционирахме ги.

И съдбите себеси-то изпревариха.

Даже смисъла си разпиляха. Реверсираха се.

 

Времето се умори от себе си.

И дотегнало, се въздържа от обективност.

А въпросите и отговорите... разведе ги.

И внуши на мисълта стерилност.

 

Да, а меланхолията стече се от слънцето.

Напои без влага бързичко земята.

Потъмни и цветността на тъмното.

А невинността и вярата пък, избеляха.

 

2004

 


напред горе назад Обратно към: [Светослава Димова][СЛОВОТО]

 

© Светослава Димова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух