напред назад Обратно към: [Светослава Димова][СЛОВОТО]



Късно


Да, твърде късно е сега!

Защо сега? Сега си вече стар... и някак непотребен...

Нима не виждаш, че душата ми сама

не се нуждае днес така от тебе?

Защо през всички тези минали години

ти бе далеч, далеч и все "далечен" тръгва?

Защо сега? Какво "така"?

Нима не чувстваш, че си вече външен?

Не се реши и да прекрачиш прага

... и въпреки отворената тук врата,

по-лесно бе усмивки да протягаш

посегнех ли обаче - бам, стена.

И всичко, всичко вечно тъй типично.

Едва ли не - от две различни равнини

какво ли да ти кажа... просто е излишно

далечни сме, различни... и... прости.

 

2004

 


напред горе назад Обратно към: [Светослава Димова][СЛОВОТО]

 

© Светослава Димова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух