напред назад Обратно към: [Светослава Димова][СЛОВОТО]



Живот


В затвор на собствения дом,

подвластен сам на своята душа,

обречен на мълчание от думите,

си сам-самичък на света.

 

Вървиш по пътя, който някой е избрал за теб,

по стъпките, които някой е белязал.

Нещастен, глупав, изморен,

подвластен на любов или омраза.

 

В главата ти се блъскат хиляди въпроси.

Разкъсван от съмнения не знаеш как да продължиш.

Желаеш да си нещо, но какво си...?

Не казва никой, значи трябва да търпиш...

 

Отхвърлен, сплашен и смутен

въвлечен непопитан във играта

ти крачиш бавно ден след ден

неопитен, оплетен в тъмнината.

 

Не знаеш как попаднал си в това,

ни где отиваш и какво те чака в края.

Вървиш, отъпквайки така наречената си "съдба",

заключвайки се в граници и в заблуждение - "Аз зная!".

 

И определяш някакъв стандарт,

желаеш да си сигурен, да имаш и да заслужаваш.

Да молиш не обичаш... нито да прощаваш,

да не говорим, че забравил си да даваш.

 

Научен си да бъдеш силен, смел и упорит,

но как да си щастлив ти нямаш и представа,

усмивката за теб превърната е в мит,

а липсата на смисъл не прощава...

 

1999

 


напред горе назад Обратно към: [Светослава Димова][СЛОВОТО]

 

© Светослава Димова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух