напред назад Обратно към: [Светослава Димова][СЛОВОТО]



Терзание


И най-тежка си остава самотата

сред многото хора, сред багри... в тълпата.

И глас от бездушните устни проронен

остава нечут, неизказан, навътре прогонен

там гдето вече пълно е, там от дето извира

и дето е домът на мъката, дето душата умира

затворена в плен на мечти и желания.

Ах, сърце мое... какво е това твое терзание?

Защо е?

 

2004

 


напред горе назад Обратно към: [Светослава Димова][СЛОВОТО]

 

© Светослава Димова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух