напред назад Обратно към: [Светослава Димова][СЛОВОТО]



Замръквам пак сама...


Замръквам пак сама, неприютена в тъмнината.

Била съм там. Преди. Уви -

С приятелят ми тъжен - самотата.

 

Замръквам пак без чувства, с липсата си стара.

Тъй похабена от живот, тъй уморена, бледа…

Там, на тротоара.

 

Замръквам пак, угасвам бавно, избледнявам.

Отлитам с мрака заедно

И с крак подритвам всичко старо.

 

Замръквам пак, но за последно, обещавам.

Ще скрия само тез следи и те оставям.

Защото знам,

От спомена боли. А аз не искам -

Всичко ти прощавам.

 

2004

 


напред горе назад Обратно към: [Светослава Димова][СЛОВОТО]

 

© Светослава Димова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух