напред назад Обратно към: [Светослава Димова][СЛОВОТО]



Мисъл някаква


Отново празен лист

в опразнената стая,

в самотните ръце,

пред изтерзаната сама душа.

Една въздишка литнала към рая,

към нищото, към пъкъла, към края на света.

Лелеяна мечта,

усмивка топла, но уви -

угаснала. Сълза.

Безмълвен вопъл, трясък, тропот.

Отново и отново - тишина.

Едничка мъка,

но голяма, някак страшна.

Порой от думи топли,

оковани, спряни от леда.

Безгласен писък,

потопен, удавен във незнание.

Една надежда сляпа,

отчаяние, молба.

И… сбогом,

Както винаги - със нежелание,

от страх, от страх, по дяволите, пак от страх…

 

2001

 


напред горе назад Обратно към: [Светослава Димова][СЛОВОТО]

 

© Светослава Димова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух