напред назад Обратно към: [Светослава Димова][СЛОВОТО]



Липса


Чувствам се така празна

Нищо вече не е останало вътре в мен.

Дълбока бездна, магнитно поле,

Изсъхнала, напукана земя,

Молеща за капчца милост.

Отчаяние.

Черна дупка.

Само сиво напрежение

И толкова много сухота.

И всичката липса на куп,

Издигната в култ преди да бъде разбрана.

Поредното заблуждение.

А как боли…

Като нажежен до червено ръжен.

Жар в пепелта, разнасяна от вятъра.

Разпилени по пода замръзнали иски

засъхнали капки живак,

издълбани следи от отрова.

Пуст храм,

отдавна замиращо ехо,

прогонено в нищото на миналото.

Една бавно пулсиращо сърце

Едно умиращо цвете

Падаща звезда. Поради липса на бъдеще в небето.

 

2001

 


напред горе назад Обратно към: [Светослава Димова][СЛОВОТО]

 

© Светослава Димова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух