напред назад Обратно към: [Светослава Димова][СЛОВОТО]



И вятърът...


И вятърът поклаща душата ми

прекършена, мъртва, студена.

И брули сълзи. И къса крилата ми.

опърлени, прашни, сломени.

 

А срахът вилнее диво сред пясъка

запълва, зазидва чинно всяка пролука.

И сърцето угасва тихо..под напора

на студа.

Едва ли ледът отново ще се пропука...

 

2003

 


напред горе назад Обратно към: [Светослава Димова][СЛОВОТО]

 

© Светослава Димова. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух