напред назад Обратно към: [Писмо преди потопа][Любов Динчева][СЛОВОТО]



Върхът


Пътят до оня връх е невъзможен!

А върхът изпълва съня ми.

Няма средство да го превзема жива.

(Мъглите донасят: "С жертва и вино...")

 

Всяка нощ го виждам по-живо,

чувам смеха му – кристален и жаден

да ме поеме с ръце от вятър и полюлее тихо,

да роди най-сладкия плод и ме нахрани.

 

Върхът е далече. Даже не зная

дали изобщо го има някъде...

Но пътят – подмолната река на живота ми –

ще ме довлече като корен до корена му

                                            все някога.

 


напред горе назад Обратно към: [Писмо преди потопа][Любов Динчева][СЛОВОТО]

 

© Любов Динчева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух