напред назад Обратно към: [Писмо преди потопа][Любов Динчева][СЛОВОТО]



Реките на отминалите думи...


Реките на отминалите думи

ни правят отмъстителни и зли.

Подмолни и неудържими,

трополят с протези на души,

захвърлени от осенени свише.

Поглъщат грош за скитника

и ровят пещери

от бели сънища и черни дни.

Потокът с мигове ме дави

с тихо отчаяние:

не мога да излъжа дивите въртопи,

не мога да си върна

две шепи със лукавост...

и цял живот ще ме наказват думите,

с които съжалявах,

с които бягах, мразех,

със които дишах...

Реките ни говорят с наши гласове,

които вече не познаваме.

 


напред горе назад Обратно към: [Писмо преди потопа][Любов Динчева][СЛОВОТО]

 

© Любов Динчева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух