напред назад Обратно към: [Писмо преди потопа][Любов Динчева][СЛОВОТО]



Време


Дървоядът капризно замлъква,

пробождайки старата плът

с бездънни въпроси

и философски глад.

 

Беше мил в този миг

и нежно напомни,

че само в онова,

       светло зърно тишина

сме оживели.

Около него е Той.

 

Скърца протяжно вратата на Ада –

    дървоядът отхапва бавно,

                        като бисквита,

                           това,

     на три крачки от нас.

  

Живи сме още!...

 


напред горе назад Обратно към: [Писмо преди потопа][Любов Динчева][СЛОВОТО]

 

© Любов Динчева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух