напред назад Обратно към: [Писмо преди потопа][Любов Динчева][СЛОВОТО]



Писмо преди потопа


Кокошката със златните яйца

                           я няма.

Захвърлени,

                  потънаха в моретата

слънцата на човека.

Разтворени в солената вода

в лодки се извиха за потопа.

Побраха само думите,

                които ни спасяват,

добрия сън,

               във който ме целуваш,

сламената шапка, все засмяна,

и папагала, помнещ слънцето.

 

         Готови сме за най-абсурдните посоки,

         но по-далеч от обитаемото.

         Преди великото душепречистване

         по-голи сме от райски нелюбимци.

        

          Ще доближим глави да се опазим,

          ще се опарим

                                от очите си,

                                    побрали,

           звезден блясък

                                  и животински вой.

                  Разкъсани,

ще станем

             отговорът и въпросът,

                              тревата и пръстта,

                                усмивката и болката...

Началото

           след

                 края,

узряващо отново от любов.

Яйцето и кокошката

                  със сребърни яйца.

 


напред горе назад Обратно към: [Писмо преди потопа][Любов Динчева][СЛОВОТО]

 

© Любов Динчева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух