напред назад Обратно към: [Писмо преди потопа][Любов Динчева][СЛОВОТО]



Крадлата


Тя беше с мен толкова дълго,

че вече я кръстих сама.

Превърна деня ми в хилядопъстър чадър –

                  с него летяхме над тротоара.

Вместо мен се молеше преди да заспя,

                   преразказваше ми света

                          във весели тонове

       и ме целуваше вместо него...

Докато един ден не открадна името ми

        и безгрижно разпръсна като цвят от липа.

        Нахълта в съня ми с невъзможен любим,

        подлъга ме с живи огньове

        и ръкопляскаше лудо,

                щом изгарях от обич...

 

Сега съм присъстваща дреха.

Крадлата – любов измисли театъра,

но кой бе по-талантлив?

              От мен светлината угасна!

Госпожо Илюзия,

                         сбогом!

Добър вечер,

                          Господин Тротоар!

 


напред горе назад Обратно към: [Писмо преди потопа][Любов Динчева][СЛОВОТО]

 

© Любов Динчева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух