напред назад Обратно към: [Гостите][Маргарит Абаджиев][СЛОВОТО]



Емо закла петела


Кой го пусна тоя петел на терена бе, верицата ви жабарска?! Гледай сега - петелът крачи като фелдмаршал, времето тече на поразия, а съдията даже ръкопляска. Айде разкарайте гаргата, че нервичките ми скъсахте тая вечер!

Пак играем. Не там бе, момче, пусни на Краси! А така. Стига с тия финтове, Балъче, солисти търсят в операта, майка! Дай на Ицо, дай, дай! Вапцахте я, а сега бягай в защита!

Нашите играят, французите играят. Французите играят, нашите гледат. Нека гледат, нека се учат, нали затова сме ги изпратили. Седят нашите и мислят. Седят и мислят. Забелязвам по едно време - само седят.

Едно левашко голче бе, момчета, и сме на световното. Вие ще ритате, аз ще викам! Вижте ги и жабарите какви са вересии, Папен - Мапен, Кантона - Мантона, един дол дренки сме. Едно-едничко голче само!

Последна минута, оскотялата публика ще срути стадиона. На екрана се появиха и секундите. Кефите се, нали, мамицата ви френска?! Думнете им едно голче, да им вкиснат нахилените мутри!

Давид Жинола не успя да премине Кременлиев. Петдесет и две секунди...Кремчето веднага подаде на Лечков... Петдесет и три... Данчо към Любо Пенев... Петдесет и четири... Любо овладява топката и се оглежда... Пусни на Емо, Емо спринтира по дясното крило! С отмерен фалцов удар Любо търси Костадинов по въздуха...Петдесет и пет... Духам на топката, духам да стигне до Емо. От половин час сърцето ми е спряло, вече съм влязъл в телевизора. Топката лети, лети, Емо лети, лети, двама жабари подире му летят ли, летят... Петдесет и шест, петдесет и седем...Емо поема топката с бедро, прави още една крачка... Петдесет и осем... Лама излиза... Зверски шут... Топката се удря в напречната греда и отскача в аут... Стадионът гръмва.

На другия ден започна ужасът. Медиите се нахвърлиха върху отбора, вестниците излязоха с унищожителни статии и интервюта, страната беше парализирана. Миньорите обявиха безсрочна генерална стачка, първи блок на атомната електроцентрала незабавно аварира, а в Неврокопско се роди теле с две глави. В района на гара Мездра се преобърна товарен влак, гангстерските групировки подеха открита война по улиците, гимназистките бойкотираха учебните занятия и се отдадоха на проституция. Полицаите легално търгуваха с наркотици, депутатите в парламента играеха монополи и бинго, а в антрактите за развлечение председателят гълташе саби. Президентът на републиката замина да лови риба. С голи ръце.

Телевизията излъчваше само програми с Лили Иванова, войниците дезертираха от казармите, всички КПП-та на границата бяха широко разтворени и пусти. За крадците настъпи апашкия Великден, самолетите на гражданската авиация, колкото останаха, отлетяха за чужбина и не се върнаха. Вместо националния флаг корабите от флота вдигнаха "Веселия Роджър", черната пиратска светиня. Народът нападна магазините за алкохол и удави мъката си във водка менте.

"Стратегът Пенев - пишеха ежедневниците, - който е по-хитър и от шейсет кооперативни лисици, типично по шопски изтърва питомното, за да гони дивото. Израел тръшна Франция насред Париж с 2:3, а нашите деветдесет минути търчаха да гонят Михаля. Еврейчетата удържаха думата, дадена още през 1943-та на цар Борис Трети след спасяването на дядовците им от сапуна. Те прехълцаха галите, а нашите национали - големи асове, къси пасове - подтичваха като в детска забавачка. Марсел Десаи, красиво биче и почти толкова умно, напълно обезличи Стоичков. Тъмнокожото животно на "Милан" преследваше Камата по цялото игрище, в единоборствата се ръгаше като коч в селски плет. Любо Пенев влачеше противниковите защитници като куцо пиле домат, но това не помогна. Емил Костадинов вкара гола с глава, защото краката отново му пречеха. Йордан Лечков сякаш за пръв път виждаше топката и се бореше с нея като свиня с тиква. Балъков приличаше на муха без глава, Златко Янков подскачаше като примадона по шорти. Вместо да организира отбраната Хубчев викаше по Трифон Иванов: "Трифоне, виж, виж, Кантона е с топката! Дръж, дръж!!!" Централният защитник се втурваше с бесен лай подир Ерик Рендето, но веднъж го изтърва и той простреля Михайлов. Оказа се достатъчно. Халал да са им на французите визите за световното, там все ще се намери кой да им опука шишарките".

Други спортни таблоиди отбелязаха:

"Наместо освирепяла орда, готова на всичко, селекционерът Пенев изведе на "Парк де Пренс" единадесет лирични герои, бледи и деликатни като романтични юноши. Безхаберна игра, пълна бъркотия в средата на терена, където Балъков, Янков и Лечков драматизираха баснята "Орел, рак и щука". Анемична защита, която французите разпиляваха с лекота, добре че са същите смешници като нашите. Голът на Костадинов не достигна да покрие лихвите на напудрената ни горделивост. Гредата в последната минута ще остане най-брилянтният гаф на родния футбол, защото три греди гол не правят, тъй както за три корнера не дават дузпа".

Журналистите се развихриха. Те с настървение упражняваха ограничения си речник във всички посоки. Мизерният им запас от стотина българо-турски думички биваше мобилизиран във всякакви изследвания, анкети и допитвания. Тутакси бяха разобличени отдавна подозираните връзки на футбола с мафията, демографския срив, оперното пеене, банановата реколта в Еквадор, венерическите болести, инфлацията, колекциите на Версаче и Пиер Карден, Виетнамската война, здравето на баба Ванга, нивото на река Дунав в сантиметри и убийството на президента Кенеди. Равенството в Париж изведнъж навлече трета национална катастрофа, то беше по-жестоко и незаслужено от последиците на отоманското робство и мародерството, наречено Ньойски договор. Горчиво вдъхновение за православния нихилизъм, унижение на попареното ни самочувствие, погром на съкровеното народно упование, тръбеше пресата. Как да ни приемат в Европа с такава игра, виеха вестникарите. Как да ни взема светът насериозно?! Представянето ни в последния мач е заплаха за държавния суверенитет, каквито футболистите, такива и граничарите! Станахме разграден двор, всеки си шпори коня, както поиска. Кръвта ни смучат наши и чужди гости. Футболистите заклаха народа си тъй, както и турчин не го е клал!

"Къде сме тръгнали боси през лука"? - започваше някаква статия три седмици след мача. - "Стана ясно, че където отивахме, оттам французите се връщаха с байрака. Не се разбра футбол ли играем, или "Ганкиното" на бос крак. Видяхме самодейният ансамбъл на Пенев, в който някои се кълнат като майка в кьорав син, да подрипва самодивско хоро по месечина. Нашите напомняха студенти на бригада и хем бяха на полето, хем нищо не вършеха. На моменти срещата приличаше на селско дерби между отборите на "Ураган" - Левуново и "Юнак" - Крива Бара. Нашите биха... биха два пъти "център". И накрая - гредата на трески, мрежата на конци, вратарят Лама на мръвки - гол няма! Позор, срам ни е да си спомняме, срам ни е да пишем повече за това безобразие! Редно е сега да попитаме колко доларчета потънаха около тази футболна истерия! Искаме главите на шефовете на федерацията и футболния съюз! Ако не ни ги дадете, сами ще си ги вземем! Гражданите на тази страна имат право да знаят. Вън паразитите от родния спорт! Вече не можете да вървите от "гуша"!"

Народът съвсем го удари през просото. Първоначалното отчаяние отстъпи на някакво разюздано празненство, невиждана балканска фиеста. По улиците ехтеше безкраен карнавал, в градовете и селата властваше пълен хаос. Прегърбени бабички вееха червено-черни анархистични знаменца и раздаваха семейните си реликви за мимолетна целувка. Гласовита старица дереше гърло пред историческия музей и крещеше: "Искам да стана сводница!". Пощите предаваха само телеграми за руйните резерви на винарските изби и веднага се изпращаха експедиции в най-обещаващите направления. Цели влакови композиции потегляха към благословените бъчви и буренца, във вагон-ресторантите свиреха оркестри, от десетина дни никой не можеше нито да говори, нито да пее. По шосетата препускаха колони от автомобили, шофьори и катаджии се състезаваха за наградата "Хиляда промила". В трезорите на банките желаещите се снимаха за спомен сред златните кюлчета и секнеха носовете си с финикийски портретчета на Джордж Вашингтон. По хотелите на Черноморието започна декемврийски сезон. Наличните едва спасени няколко тона цаца бяха своевременно изловени от морето, опържени и изядени, поляти с промишлени количества бира.

Въртяха се чевермета, цвърчаха пържоли и кебапчета, веднъж седмично непоправимите кулинари тайно си готвеха бобена чорба. Гори и долини тръпнеха от предсмъртните вопли на прасета, агнета, кокошки и зайци. Навсякъде беше осеяно с огризани кокали, белеещи се както костите на ромеите при Ахелой. Отличи се един червендалест здравеняк, успял за три дни да излапа два пълни казана с курбан. И питаше за още. Сетне го дисквалифицираха, защото не играел по правилата. Гребял с дупчена лъжица. Въпреки подадената контестация беше изпратен в изгнание на печения суджук и пастърмата.

Който искаше си подпалваше по някоя гора, патриоти драснаха клечката и на Нефтохима. Жителите на панелните комплекси яхнаха багери и разгромиха омразните си жилища. Всички трамваи станаха "Желание". Управляваха ги семинаристи и младежи скинхедс, които дружно скандираха: "Винаги на Първи май газя хората с трамвай!" В Пловдив най-после успяха да съборят статуята на Альоша, в София при падането си паметникът на съветската армия изкопа огромен трап. Тълпата туристи-пирани с ножовки в ръце го оглозга за часове, отнасяйки си пиринчени трофеи. Просяците спяха в най-луксозните апартаменти на "Шератон" и "Интерконтинентал", в патриаршеската катедрала се прожектираха порнофилми. Студентите пишеха по сто двойки на малтретираните професори, а учениците научиха какво се крие в пазвите и под полите на учителките. Питомците от детските градини изхвърлиха книжките с Червената шапчица, Пепеляшка и Котаракът с чизми, заявявайки в нарочна декларация, че искат приказки с бате Рамбо, чичо Терминатор и варварина Конан. Срокът на ултиматума изтичаше в полунощ, когато вързаните възпитателки щели да хвръкнат волно в небесата с помощта на прикрепения към задниците им пластичен взрив. Единственият по чудо трезвен писател веднага се зае да съчинява. Той се лекуваше с антибиотици, защото напоследък беше общувал с пет леки поетеси.

В най-новите географски и политически карти под името България в скоби се добавяше "ревизия". Информационните агенции се надпреварваха да фабрикуват и излъчват новини, някои включиха събитията директно във видеообмена и Западът завистливо ахкаше и охкаше, мятайки по един белтък към монитора, докато закръгляше доходите си и се барикадираше зад бариери, списъци и огради. Войната в Босна тихомълком приключи, понеже се оказа, че босненците, сърбите и хърватите са потеглили на изток и са се отдали на разгул. Плажовете на Южна Америка и архипелазите из Пасифика опустяха. Там първо изплуваха подводниците, а летуващите бързаха за Балканите, всички бързаха. Целият свят трескаво се юрна към Балканите, за да провери истина ли е, че от там нищо читаво не е излязло. Само сараевски атентатори, сръбски чалгии и кафански войводи, карпатски вампири, ковачевски подпалвачи на Райхстага, албански шовинизъм, сиртаки със строшени чинии, минарета, маанета и анадолски манафи. Така пишеше в букварчетата на света.

Шефът на ООН прочете обръщение към нациите за доброжелателен диалог и разбирателство, нациите акапелно му пригласяха: "Стар и куц кръчмарски пес булка има си от днес". Кастро обръсна своята импозантна брада. Агентите му разкриха, че вътре ЦРУ е монтирало подслушвателно устройство. И нали провидението обича симетрията, на "Мона Лиза" в Лувъра и на Наоми Кембъл им порастнаха бради. Почитатели на Наоми твърдяха, че така поразително приличала на Сандокан с двата ножа. И пеела с гласа на Бари Уайт.

Майкъл Джексън беше спипан в спалнята в прегръдките на мъжки носорог с изящни дълги мигли и нежнорозово женско фламинго. Любовниците веднага телефонираха на своите адвокати. Паникьосаният Майкъл проплака, че това не е онова, което си мисли простолюдието и вече се казва Тутанкамон. На запитването за пола си звездата отговори, че ангелите нямат пол. Нямат и тлъсти авоари, контрираха папараците, ала репликата отшумя в навалицата, защото Лиза Мари, професионалната дъщеря на Елвис Пресли телеграфира, че ще му издере белосаната муцуна.

Папата издаде енцикликата "Греховното блудство на модерната цивилизация". Народите нехаеха и Господ му показа жълт картон за симулация. На олтара под разпятието в "Свети Петър" се появи огнен надпис: "Не падай за дузпа, Павка!" Божият наместник се оттегли на пост и молитва, с което си изпроси втори жълт и червен картон за оспорване на съдийско решение. Папата се самоуби със свръхдоза хероин.

Последваха го американският президент, английската кралица и императорът на слънцето. Застиналото лице на японския монарх се осветяваше от ядрените илюминации над остров Сахалин, където Петя, Коля и Серьожа свиреха "Ставай, страна огромная" по клавиатурата за пуск на ракетите.

Нострадамус, Распутин и Маркс възкръснаха. "Това е грешка", мрачно констатира някакъв шофьор на камион от Лондон, здраво стисна манивелата и в резултат от възкръсналите останаха само първите двама...

Ала понеже никой не знае дали времето върви напред, нагоре, надясно или на северозапад и върви ли изобщо, и понеже епохалните трагедии обикновено започват с безобидни камерни фарсове, то... ей, ей, кой го пусна тоя петел на терена бе, верицата ви жабарска?!

Давид Жинола не успя да премине Кременлиев... Петдесет и три секунди... Кремчето веднага подаде на Лечков... Петдесет и четири... Данчо към Любо Пенев... Петдесет и пет... От половин час сърцето ми е спряло, вече съм влязъл в телевизора. С отмерен фалцов удар Любо търси Костадинов по въздуха... Петдесет и шест... Затварям очи... Цък, цък, цък... Гоооооооооооооооол!!! Стадионът гръмва.

С развиделяването през следващата ноемврийска утрин полицейски конен патрул се натъкна на странна находка. Върху една от скамейките в градската градина лежеше безжизнен мъж на средна възраст. Мъжът беше чисто гол, както в зората на своето оптимистично рождение, ако не се брои националното знаме, което беше опасал около слабините си. Той лежеше спокоен, хладен и невъзмутим като закоравял привърженик на "Славия".

Повиканият по спешност медицински екип не помогна. Докторът масажираше гръдния кош, на сестрата й се напукаха устните от изкуствено дишане, пуснаха му и кислород. Редовият българин не даде признаци на живот.

Борбата за спасяването на средностатистическия член продължаваше. Откараха го в близката болница и се помъчиха да активират сърцето с електрошок. Седмица по-рано разсеяна санитарка по невнимание беше докоснала електродите. Поникнаха й грамадни зъби, ноктите й станаха вълнообразни, доби тен на китайче и развълнувана прическа, наречена "Шестотин волта".

Линията на кардиографа беше неизменно равна и скучна като график за нощни дежурства. Анестезиологът и интернистът поседнаха за едно бързо сантасенце.

В момента, когато тялото на редовия член щеше да поеме към вечните заскрежени полета на моргата, в залата влезе дежурният неврохирург. Той се славеше като особено колоритна личност и бе известен с факта, че част от професионалните си деформации е получил на руски китоловен кораб. Когато слушаше премеждията му, човекът до него сякаш споделяше компанията на демон. Той беше издържлив като кит-убиец, безцеремонен като боцман на три рома и рязък като харпун. Естествено, наричаха го Моби Дик.

Моби Дик огледа трупа, дръпна левия клепач, подуши устата на редовия българин и избоботи:

- Човек е пиян.

- Глупости - възрази анестезиологът. - Никакъв тонус. Мозъкът мълчи. Сърцето мълчи. Абе, целият си мълчи. Дай още едно каро - обърна се той към партньора си.

- Човекът е мъртво пиян - заинати се Моби Дик и изръмжа: - Ей сега ще ти го докажа!

- А съживи го, пък аз ще ти целуна ръка - дразнеше го анестезиологът.

- Слушай бе, пингвин, ти виждал ли си изтърван руснак с двеста долара в джоба по средата на сингапурски бар?! Този тука е кукуряк в сравнение с него!

Моби Дик взе от лаборантката ластика, с който момичето пристягаше ръцете на пациентите, за да изпъкнат вените по-добре. Той смъкна националния трибагреник и екипа се събра да погледа, сякаш под увисналото пикало вместо разрешените от закона два тестиса очакваше да види цял грозд. Два си бяха.

Моби Дик изпъна ластика до скъсване, като се прицели именно в скъпоценните кайсийки. Шепот на удивление и изненада премина през публиката. Бившият бордови главорез изчисли курса на гуменото торпедо, нанесе последна корекция в данните и стреля.

В залата се разнесе кански рев, мъртвият подскочи цял метър нагоре и направи четири крачки във въздуха. Гравитацията не уважи поетичното му настроение, сграбчи го за пищялите и го стовари обратно на носилката.

Той седна и се огледа. В главата му напираха няколко изключително важни въпроса. Първо - защо всички наоколо са маскирани като резедави нинджи? Второ - защо е гол като пушка? и трето - защо, по дяволите, подутият му вълшебен зарзават гори и е набъбнал колкото гюлета за боулинг?

Редовият погледна изумено как един от лекарите коленичи и целуна ръката на друг, който имаше физиономия на разкаян палач. Сетне си припомни нещо, облегна се назад и по лицето му грейна неземно блаженство. Когато сестрата дойде при него с възглавница и чифт болнични дрехи, той й пошепна:

- Знаеш ли какво стана снощи?

- Моето не беше за пред хора - призна си тя.

- Не бе, муцка - рече той с тайнствения вид на квартална врачка, - случи се нещо извънредно важно. Емо закла петела!!!

- Аз не обичам пилешко - оправда се сестрата и излезе.

Редовият заспа с лъчезарната усмивка на доволно и щастливо бебе. На поляната зад болницата орляк деца риташе футбол. Вече никое от тях не мечтаеше да се казва Бернар Лама.

 


напред горе назад Обратно към: [Гостите][Маргарит Абаджиев][СЛОВОТО]

 

© 1999 Маргарит Абаджиев. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух