напред назад Обратно към: [Гостите][Маргарит Абаджиев][СЛОВОТО]



Назад към природата


Печено месо от дива свиня

 

Продукти за 4 порции: 1 кг месо от бута или карето на дива свиня, 100г солена сланина, черен пипер, ким, 1 чаена чаша оцет, 1 чаена чаша червено вино, 1 глава лук, 1-2 моркова, 1 резен керевиз, 2 супени лъжици свинска мас, сол.

 

Месото се почиства от ципи и сухожилия, начуква се, цепва се с остър нож тук-там и се залива с 1 чаена чаша кипяща вода, в която има 3-4 супени лъжици оцет. След като престои 1/2 час, се отцежда, а водата се изхвърля. Лукът, морковите и керевизът се нарязват на ситно, посоляват се, заливат се с виното и останалия оцет, слага се месото и се маринова 4-5 часа, като от време на време се обръща. Месото се отцежда от маринатата и се слага в тавичка върху нарязаната на филии солена сланина, наръсена с ким и черен пипер. Полива се със сгорещената свинска мас и се пече в силно загрята фурна 20-30 минути. След това печенето продължава в умерено загрята фурна още 1 1/2 часа. През време на печенето месото се полива с малко от маринатата и с гореща вода. Като се опече се изважда да изстине и се нарязва на тънки филии. Поднася се с яхния от зрял фасул, с пържени картофи, с пържено в соса на месото кисело зеле или със сурово кисело зеле, залято с растително масло, наръсено с червен пипер и украсено с маслини.

 

Печено месо от дива свиня със сос

 

Продукти за 4 порции: 1 кг месо от бут или каре от дива свиня, 3 супени лъжици свинска мас, 2 глави лук, 2 моркова, 1/2 глава керевиз, 1 чаена чаша оцет, 1 дафинов лист, бахар, черен пипер на зърна, сол, отделно 3 супени лъжици свинска мас за печенето, брашно, захар, горчица, магданоз, лимонов сок.

 

Месото се почиства от ципи и кожички, начуква се добре и се оставя да отлежи. Лукът, морковите, керевизът и магданозът, нарязани на ситно, се задушават в половината от маста, докато омекнат, заливат се с 2 чаени чаши гореща вода и солта и се кипват заедно с дафиновия лист и десетина зърна бахар. В получената марината, която се оттегля от огъня, се слага месото и се оставя да престои 40-50 минути. След това месото се отцежда и поставя в тава, в която предварително е сгорещена мазнината, предвидена за печенето, залива се с останалата половина от сгорещената мазнина и се пече в силно загрята фурна 1/2 час. Обръща се, залива се с прецедената марината и се пече до пълно омекване, като се полива през 15 минути със соса от тавата. Изпеченото месо, след като изстине, се нарязва на филийки и се разпределя на порции. Зеленчукът от маринатата се залива с малко сос от печеното, наръсва се с една супена лъжица брашно, кипва се и се подправя на вкус със сол, захар, лимонов сок и горчица. Сосът се поднася в сосиера. Като гарнитура се поднасят кнедли. Отделно се поднася салата от сварено или печено червено цвекло, сварен керевиз и ябълка или от картофи, лук и кисели краставички.

 

* * *

 

- Тук си с Памела. Няма да забравя как беше изправила косата й и беше натъпкала памук под рокличката, за да прилича на нея. Колко се забавлявахме тогава!

- А това е Клаудия. Развалих кимоното ти, за да й ушия чадърче. Още не си ми простила, нали? И днес се срамувам, като си спомня...

- Мило дете, дрехите се прежалват, но детския спомен не бива да бъде попарен. Та ти просто се радваше!

- Срамувам се, държах се незряло. Тогава изхвърли кимоното, виждах в очите ти сълзи.

- Какво ли не бих дала, за да се чувстваш добре?! Погледни, а това е Даяна. От всичките си кукли Даяна ти обичаше най-много. Упорито наричаше Кен "Чарлз" и му разпъваше ушите. Господи, мила, нима вече си порастнала? На този кадър личи твоята задълбоченост... Още тогава обсъждахме бъдещето ти. Баща ти предпочиташе медицина, аз настоявах за право. Оказа се обаче, че сме се заблуждавали. В колежа ти се отдаде на изкуството. Бяхме по-скоро изненадани. Ала искам да знаеш, Ева - какъвто и избор да направиш, ние ще те подкрепим. Ще ти дадем шанс.

Съпругата на Дан и неговата дъщеря гледаха стари касети домашно видео и весело обсъждаха филмчетата. Двете се бяха отпуснали на канапето в гостната, сменяха лентите и оживено коментираха. Пред тях на масичката лежеше поднос с кана портокалов сок и две полупразни чаши. Стела, съпругата на Дан, пушеше "Марлборо".

- А помниш ли Том, стария ни котарак? Не понасяше някой да докосва опашката му и веднъж те беше одрал. Дан го наказа три дни без любимата му храна. Горкият Том, изглеждаше толкова съсипан. Никога не е бил по-унил.

- И аз го обичах. Каква олелия настана, когато удуши хамстера на съседите! Полковникът дори бе алармирал ветеринарните власти, сякаш ставаше дума за някакъв свиреп звяр.

- Дан им купи друга двойка хамстери, които пък после изгризаха малиновите храсти. Полковникът се видя в чудо.

- Успокои се чак когато Том загина в трафопоста. И все повтаряше: "Любопитството погуби котката!".

- А, ето и гробчето на Том. Плачеш... Идеята ти за кръста с разпънатата мишка не беше особено сполучлива. С Дан дори се питахме дали да не се посъветваме с психиатър. Много ни изплаши...

- Но, мамо, това е още един от случаите, за които страхотно съжалявам. Не исках да ви причиня огорчение. Разочаровах ли ви?

- Не, мила. - Стела привлече Ева към себе си и я прегърна. Милваше лицето й. - Ние те разбираме. Ти изживяваше криза, тежък период. Просто седнахме и обсъдихме проблемите си като възрастни, отговорни хора. Така е правилно.

- О, мамо, колко ви обичам! - извика Ева и спонтанно я целуна по шията.

- Ние също те обичаме, мила. И теб, и Ники. Вие сте нашето съкровище. Ние сме едно сплотено, задружно семейство. Ние сме фамилия.

По верандата ветрецът игриво гонеше розово пухче. В ябълковите дървета отсреща цвърчаха скорци. Пролетният следобед преваляше в тиха, прохладна вечер. Сред тревите пред къщата ухаеше щастие.

- Ники отново е на училище с моя уокмен. Омръзна ми да ми свива нещата, мамо!

- "Свива" едва ли е подходяща дума в лексикона на една млада госпожица. Сещаш ли се за друг глагол?

- Той ползва моите вещи и това ме дразни, не ми е приятно. Има си свои.

- Нека го обсъдим след вечеря. Можеш да слушаш музика с неговия касетофон.

- Да, да, някакъв си "Филипс". Искам си моя "Сони"!

- Бих характеризирала поведението ти като придирчиво, но това е моята школа. Неведнъж съм казвала, че добрата вещ е като добрия любовник. Това за любовника не си го чула от майка си - възкликна Стела със смях. - Ала вещите... Тяхното присъствие винаги ме е правило истински щастлива и задоволена. Обичам да ги притежавам, да ги имам, да са ми подвластни. Преди да се оженим Дан се сърдеше, че мъкнех вкъщи цели купища предмети. Бяхме още нестабилни, нямахме дори солариум. Къщата ни беше само с две спални, представяш ли си?! Каква мизерия съм преживяла... Тогава карах една раздрънкана тригодишна "Хонда", ходех на пазар вечер, за да не ми се смеят на паркинга. Преди да тръгна се дегизирах по цял час. Та кой ще те вземе насериозно, ако те засече с простакесите от предградията! Но аз се борих до край и сега имам своето положение. Знаеш, че само епилаторите ми са пет. От различни марки, естествено. Да имаш означава да бъдеш! Запомни го, детето ми!

Входната врата се отвори и в гостната влетя Ники. Той захвърли раничката си на едното кресло, втурвайки се към телевизора Стела извика строго:

- Ник!

Момчето се върна обратно, поздрави, целуна майка си и сестра си и включи телевизора. Течеше любимото му шоу. Ева му отне уокмена, но то не забеляза нищо. Не откъсваше очи от екрана.

- Мила, ще ми помогнеш ли да приготвим вечерята?

- Разбира се, мамо.

- Ник, мястото на раничката ти не е в гостната.

- Да, мамо...

Навън се чу шум от приближаващ автомобил, чакълът по алеята хрущеше под гумите му. Портата на гаража плавно се хлъзна зад него. След малко Дан влезе вкъщи.

Семейството се настани около трапезата. Всички охотно опитаха печеното, суфлето от мозък, зелевата салата и сосовете. За десерт Стела бе приготвила любимия им пудинг с кайсии, бананов шейк и какао.

- Дали не е време за моята малка слабост? - шеговито запита Дан, изваждайки от кутията на масичката до библиотеката дебела хаванска пура. Помириса я и сръчно отряза връхчето с прибора за рязане на връхчета от пури.

- Този аромат е несравним! - въздъхна той и бавно опали края от всички страни.

Сетне излезе и се отпусна в шезлонга на верандата, който изскърца под тежестта му. Дан примижа от удоволствие, издухвайки дима към замечтаното небе.

 

 

На сутринта фамилията отново се събра край масата. Закуската премина в учтиво обсъждане на плановете за деня.

- В десет ще приема двама много солидни клиенти - оповести Дан, поглъщайки вкусния бекон с яйца. - Не ми се ще да прибързвам, ала ми се струва, че тази година ще летуваме на остров Бали.

- Но това е прекрасно, скъпи! Нали, деца? Ние се гордеем с теб, Дан!

- На Бали има ли камили? - поинтересува се Ники над чаша сок от маракуя.

- Не съм съвсем сигурен - отвърна Дан. - Затова пък ти гарантирам най-финия пясък на света.

- Без камили не струва!

- Ник, прекаляваш! Довърши кифличките! Това е пакетът за училище - сандвичите и ябълка. "Пепси" ще си купиш оттам.

- Не понасям "Пепси".

- Ти наистина си невъзможен. Изяж кифличките!

- Как ще разпределиш деня си, скъпа? - обърна се Дан към своята съпруга.

- В единадесет ще се срещна с дамите от комитета, обсъждаме някои благотворителни инициативи. Ще обядвам с Кати, но не зная как ще изтърпя историята за поредния й развод. Ще се съгласявам. В два е часът ми по скулптура. Професорът каза, че напредвам. Предишният път моделирах краставица. Е, повече приличаше на франзела, ала аз се старая. Ще работя упорито и ще имам своята краставица. В четири съм на кортовете край езерото, днес обаче няма да играя. Не съм в настроение. А кога ще пазарувам? Божичко, минутка не ми остава!

- Ще се справиш, скъпа! - успокои я Дан и посегна към салфетките. - Закуската беше превъзходна, както винаги.

Той преметна сакото през лакът, пое куфарчето си и се усмихна. Децата го разцелуваха. Стела - също.

- Напред към остров Бали!

- Успех, скъпи!

Стела го изпрати до вратата. Децата също се разбързаха. Ева зорко охраняваше уокмена си.

- И, Ева, кажи на твоята съученичка с дългия език, че дядо ти беше уважаван дърводелец в този град и за разлика от нейния не пробутваше амбулантни боклуци на гарата.

- Тя каза, че дядо бил гробар и пияница.

- Гробарят е по-различна персона от майстора на ковчези, мила. И той пиеше само законни напитки, а не контрабандна помия. Беше толкова добър в занаята, че когато умря, никой не се нае да му скове ковчег.

- Тогава... как го погребахте?

- Кремирахме го. По-хигиенично е.

- Ще й бръкна в здравето!

- Ох, че ми харесва! Така те искам, момичето ми, това е моята школа.

Вечерята включваше пиле по кантонски, картофена салата, бяло вино и торта от сметана. Денят бе успешен, всички се надпреварваха да изреждат завоеванията си. Дан бе финализирал преговорите по крупната сделка,чиято премия щеше да бъде тропическия рай на Индонезия. Стела прояви находчивост и взе Кати със себе си за часа по скулптура. Така докато й споделяше тревогите си около развода, Кати страстно малтретираше голяма буца глина. Резултатът неизменно напомняше фалос, твърде едър дори за нейната амазонска чувственост.

- Чувала ли си за Епикур? - кикотеше се тя. Сигурно се дължеше на успокоителните. - Бил е французин, предполагам.

- Дръж се прилично, мръсница такава! - възропта закачливо Стела и с един удар сплеска любовния жезъл. - Епикур е бил индиец, не може да е бил друг. Не е това, за което си мислиш.

- Не споря, но именцето му го бива! - кискаше се Кати, източвайки отново глината нагоре.

Ники бе приет в отряда на бойскаутите. След седмица щеше да получи униформата си. Момчето сияеше.

А Ева бе спечелила конкурса за есе на колежа. Темата "Аз и новото хилядолетие" особено се понравила на журито. Предричали й завидно бъдеще.

- Ще направя кафе - каза Стела, щом разтреби масата.

- Не е ли късно, скъпа? - запита учудено Дан, който обрязваше пурата си.

- Не, не е. Половин час ще стигне ли за твоята малка слабост? - загадъчно се информира тя.

- Вероятно. Но ти криеш нещо.

- Така е. Деца, след половин час ще се съберем в гостната. Имам една много приятна изненада.

- Каква е, каква е?

- След половин час.

Бяха седнали, Ники надничаше зад гърба на майка си, която държеше нещо в ръце. Най-накрая тя показа голям пощенски плик, облепен с разноцветни марки.

- Имаме писмо!

- От кого? - надигна се Дан.

- От леля Нора е! - извика Ева. - От нея е, видях адреса. О, мамо!

Тя изтича и прегърна Стела. Двете се целунаха просълзени.

- Чети, скъпа! - прошепна и Дан, вълнението задави гласа му.

Стела разкъса дебелата синя хартия и извади съдържанието на плика - два равно, красиво изписани листа за писма, както и няколко снимки. Всички я следяха с внимание.

Тя започна да чете бавно и изразително, като понякога спираше, за да се овладее. Семейството се потопи в посланието на своята свидна сродница.

 

Скъпи мои племенници!

 

Времето е суров господар, който още няколко месеца ще ни държи разделени и безутешни. Но аз вярвам, че с всяка минута приближава мигът, когато отново ще ви прегърна и ще бъда сред вас. Трябва да бъдем силни, защото каузата, на която съм се посветила, е прогресивна и справедлива. Нашето дело е право!

Състоянието ми е стабилно, изследванията вече не ме затрудняват. Професор Райнхарт е особено акуратен, не бива да избързваме със заключенията, въпреки че резултатите са повече от обнадеждаващи. Трябва да бъдем абсолютно убедени, защото този експеримент ще има епохално значение за съдбата на цялото човечество. Длъжни сме да победим коварната болест, за да посрещнем третото хилядолетие силни и преродени. Ето защо сме тук - десетината доброволци от цял свят, - защото вярваме в мисията си.

Клиниката край Кьолн е разположена сред обширен парк, едно прекрасно зелено бижу. Вечерите ни са организирани в комплексна културна програма, но аз си имам партньори за бриджа. Театърът в края на миналата седмица ни разведри. Можете да бъдете сигурни, че не скучая, ала за всички ни най-важното в момента е експериментът.

Сигурно сте научили от вестниците, че първите три присаждания минаха успешно. Пациентите са добре, вече се възстановяват. Аз се сближих с Каджиро, японец от Осака. Подарих му изящна статуетка майсенски порцелан, което го зарадва. Всяка сутрин обсъждаме надеждността на имплантите, той ми разказва какво чувства след операцията. Въодушевен е като дете.

Не можете да си представите колко сме задружни, изправени пред прага на една съдбоносна крачка. В такъв момент се чувствам неизказано горда, че представлявам нашата мила родина в семейството на света,че нареждам нацията ни сред най-развитите и известните по земното кълбо. Ние го заслужаваме. Подир векове мрак и деспотизъм, след безсмислено пилеене на дързост и творческа енергия, след толкова жертви във войните и три национални катастрофи, най-сетне изправяме глава сред равните нам, отдавайки своя принос за един по-щастлив и съзидателен живот. Ако експериментът успее, ако трансплантациите станат масово явление до няколко години, ще бъда удовлетворена, че нареждаме хубавата ни татковина в галерията на победителите. Тях не ги съдят...

 

Стела четеше и плачеше, сълзите я задавиха и тя се закашля. Ева помогна на майка си и я настани в креслото, бе останала съвсем без сили. После взе писмото и дочете края, страните й пламтяха. Дан прегръщаше Ники, двамата слушаха захласнати.

- Жестоко! - промълви Ники. - Ще дават леля Нора по телевизията!

- Не това е важното, синко - рече Дан. - Светът се променя, светът крачи напред. Това е прекрасно! Нора е героиня.

- Нора е светица! Божичко, колко съм горда с тази жена! - Стела хлипаше и клатеше глава.

- Да й звъннем по телефона! - предложи внезапно Ева.

- Мила, забравяш, че тя мрази телефоните. Именно затова ни е изпратила това покъртително писмо. Нейната очарователна старомодност, която толкова ми допада. Трогната съм, трогната съм. Тази жена е светица!

Стела подпираше глава с дланите си и полека я поклащаше. Сетне твърдо заяви:

- Ще й пиша! Незабавно! Тя се нуждае от подкрепата ни. Сега трябва да бъдем по-сплотени от всякога!

 

 

- Колко е часът в Кьолн? - запита Ники, вземайки си от препечените филийки.

Седяха на закуска.

- Два часа напред, значи десет - отговори Дан и си пресипа ягодов конфитюр.

Чаят изпълваше трапезарията с тръпчиво ухание на копнеж и сбъднати молитви.

Стела не побутваше храната. Парченцето "Камамбер" пред нея смърдеше самотно.

- Мамо, трябва да се храниш. Сега се нуждаем от много сили. Хайде, моля те!

Майката разсеяно сложи троха сирене в уста, ала това й отне христоматийните тридесет и две сдъвквания.

- Скъпа, добре ли си? - разтревожи се Дан.

- Да, скъпи. Малко съм отпаднала, но не съм болна. Ще се възстановя, благодаря.

- Ако е необходимо, отложи днешните си ангажименти. Трябва да си концентрирана в този момент.

- Не познавате съпругата си, уважаеми господине. Не само ще пазарувам до полуда, но и ще моделирам проклетата краставица най-накрая. И ще яздя. И ще играя тенис. И ще посъветвам Кати да го ошушка онзи до стотинка. Иска да й пробута южнокорейската каруца. Представяш ли си Кати да кара кола със смукач?!!

- Не е честно. Не е мъжка постъпка - възмути се Дан.

- Разбира се, че не е. Ще го изхвърлим по долни гащи. Ще му измъкнем издръжка с доста нули.

- Ето, това вече е моята жена - възхити се Дан и се изправи.

Стела се мобилизира. Пазарува през целия ден, върна се вкъщи, натоварена като пиренейско муле. Поплува в басейна, взе душ и хапна една ябълка. Глътна комплект витамини, хапче "Прозрак", таблетка алка селцер и още шепа разноцветни дражета. После звънна на Кати и двете дълго разнасяха кокалите на бившия мракобесник. Уговориха се за среща на кортовете.

Южнякът закачливо съпроводи задницата на джипчето й до ателието на професора. Тя се втурна вътре, гръмко поздрави и седна зад буцата. Движенията й бяха сигурни и точни, тя работеше, погълната от изкуството си. Подир петнадесет минути професорът съзря най-съвършената глинена краставица в кариерата си. Светлината се закачваше по нейните влажни пъпчици.

На кортовете цареше еуфория. Дамите се бяха скупчили край председателката на комитета, обсъждаха някаква листа. Кати и Стела се включиха в най-интересната част от дискусията.

- Стоте най-големи! Топ сто! На века. Това са изобретенията, които промениха живота ни към добро. Как смятате, дами, кога е била изобретена мушамата?

- В края на двадесетте - извика Стела и кимна на момичетата.

- Двадесет и първа, скъпа! - отговори председателката и се обърна радостна към нея. - Здравей, Стела! Ти си около Кати, нали? Много разумно. Ние сме солидарни с нея. А знаете ли, момичета, кога е изобретен прахът за пране?

Наоколо валяха предложения.

- През 1933-та! Какво улеснение за домакинята! 1920-та - фабричните сухари! 1928-ма - домашните климатици! 1931-ва - боята за коса и тампоните, 1935-та - прахосмукачката, 1937-ма - миксерът! 1939-та - найлоновите чорапи! 1954-та - замразените храни и машината за миене на съдове! Кардинална крачка! Същата година ни даде и сметаната в аерозол. 1960-та - противозачатъчните! 1967-ма - микровълновите печки!

Всяко изобретение извикваше повишен израз на възхищение от страна на събранието. Жените искрено се радваха на нововъведенията, които превръщаха живота им в песен. Накрая председателката предложи да изпеят химна на комитета и те дружно се съгласиха.

Някои вече се разотиваха, други се отправиха към кабините в съблекалнята. Стела и Кати си избираха ракети. Екипите им искряха в бяло и резеда.

Към тях приближи председателката.

- Как сте, момичета, забавлявате ли се? Стела, скъпа, мога ли да те отвлека за момент?

- Да, госпожо председател. Кати, загрей добре.И без флиртове с момчетата, които гонят топките. Те тичат само подир топките си.

Кати изпъчи гърди и се отдалечи.

- Как е тя?

- Ще се справи. Все пак не й се случва за пръв път. Опитна е.

- Стела, исках да се посъветвам с теб... Смяташ ли, че е редно да наречем комитета на името на Нора? Тя да стане наш патрон и почетен председател? Събитията ни сюрпризират всеки ден.

- Госпожо председател, тя ми е сестра, но през тези няколко месеца за мен се превърна в божество. Гледам на нея по съвсем различен начин, простила съм й всичко, благородството й е безгранично. Може би изобщо не съм я познавала. Човек трябва да има златно сърце и върховно себеотрицание, за да се постави в услуга на толкова хуманна мисия. Извинете ме, много съм развълнувана.

Стела извади кърпичка и изтри напиращите си сълзи.

- Всичко ще бъде наред, скъпа - утешаваше я председателката.

- Ами ако нещо се обърка? Ако експериментът се провали? Та Нора може въобще да не се завърне, мислили ли сте за това? Нека изчакаме, моля ви! Всички сме поставени на изпитание.

- Ще почакаме, скъпа, ще почакаме. Предай й, че духом всички сме с нея. Тя е героиня.

Вечеряха яребици, пълнени с гъби и ориз, зеленчукова супа и италиански пасти, които Стела приготвяше с особено старание и повечко карамелизирана захар. Сладостта на живота извира от лъжичката, глезеше се тя.

- Ева е излязла? - Дан тъкмо довършваше втората паста.

- На театър е. В колежа представят някаква авангардна пиеса, всички са страшно ентусиазирани. Ще закъснее.

- Ева е будно дете. Гордея се с нея.

Дан обрязваше края на пурата си.

- Ние сме едно чудесно семейство, скъпи!

Ева се прибра след час, беше сгорещена и възбудена. Скочи на канапето и веднага заразказва за представлението:

- Потресаващо е, направо е побъркващо... Сцената беше съвсем празна, никакъв мизансцен, абсолютен минимализъм, символизираше чистотата на съзнанието, табула раза. Аз бях с моя преподавател по психология, той ми обясни, много е умен. Сетне излязоха двама актьори, близнаци, и седнаха на около три метра един от друг. Десният изнесе казан, по-скоро грамадна тенджера, в която бяха сложили дванадесет печени пилета. В продължение на около час той ядеше пилетата и разхвърляше огризките по сцената, а левият не помръдваше и гледаше в една точка. Моят преподавател ми обясни колко концептуален е режисьорският похват. Левият актьор представяше мъртвото време, хербарий с мечти, нулевата възраст. Той играеше сгъстения покой на смъртта, нищото с конкретно лице - безсловесно, безстрастно, сиво. А десният близнак олицетворяваше активността, борбите в живота, съмненията. Пилетата символизираха дванадесетте апостоли, в края на пиесата всички, цялата публика, се втурнахме на сцената и ги довършихме. Това беше ритуал, нещо като преклонение и същевременно разрив с традицията, завръщане към корените на първичното, почти пещерно изживяване. Чувствах как в душата ми се събуждат животински инстинкти, докопах една кълка и впих в нея зъби, архаичната самка в мен ръмжеше от сладострастие. Дивашки екстаз ме разтърсваше, изживявахме култа на прастадото, на племето от наколните жилища, един митичен архитипен заговор към телата на предците. Беше ужасно приятно! Чели ли сте "Тотем и табу"? Там Фройд изследва жертвоприношението, кощунствата и канибализма, но сякаш ни спестява последната глава. Така изглежда, този труд е недовършен, може да не му е стигнал кураж. Обаче моят преподавател ми обясни... Знаете ли къде е било последното убежище на Христос? На кръста? Тривиално и неточно. В гроба, под плочата? Студено, студено... Сещате ли се? Не... В стомасите на апостолите! Те са го изяли!!! Гениално просто е! Изяли са го, това е била същинската Тайна вечеря, другото са глупости. "Плът от плътта, кръв от кръвта ми", как ви звучи, а? Първо са го предали, сетне са го хапнали. Така едновременно учениците му са се инициирали с него, а той се е преродил, превъплътил се е в тях, възнесение на грил, възкресение в чиния. Четох някъде за новозеландските маори... Те изработвали от бедрените кости на умрелите си бащи флейти, от които извличали особено мелодични звуци. Подобно е... Всички се бяхме скупчили край казана, разкъсвахме пилетата и ги ядяхме със сляпа стръв, граничеща с умопомрачението. Преподавателят ми каза, той е много умен, той каза, че ритуалното хранене е акт на пречистване, на освобождаване от греховете. Каза, че религиозното възражда профанното, тъй както профанното, маргиналното разцентрова мистичното, лишава го от основания. Ние - стадото, ордата, тълпата - разчекнахме и погълнахме дузината препечени апостоли, защото ако искаш да постигнеш нещо в живота се налага да си глозгаш ангелите.

И те се хранеха и се обичаха, и се обичаха и ядяха, и се любеха и похапваха, и хрускаха и се обичаха, и дъвчеха и се сешаваха, и жвакаха и се обичаха, и закусваха и се чифтосваха, и обядваха и се обичаха, и вечеряха и се съвъкупяваха, и пак се хранеха и пак се обичаха... и преживяха и се онождаха...

 

 

- Изгарям от нетърпение! - призна Ники, поел в ръце огромния букет рози, който напомняше бодлива сурвакница, ако се изключат целофана и панделките.

- Понятно е, момчето ми, денят е исторически - викна Дан от гардеробната. - Скъпа, виждала ли си диамантената ми игла? За вратовръзка? С лъвчето?

- Но, татко, ти вече си я закачил! - рече Ева през смях.

- Вярно, и аз се вълнувам. Колко е часът?

- Десет и четвърт.

- Самолетът пристига в един. Дали да не пийнем по нещо, колкото да разхлабим нервите.

- Идеята ти не е добра, скъпи, там ще присъстват най-видни държавни мъже, посланиците, над петстотин специално акредитирани журналисти, посрещачи от цялата страна. Пък ние ще ухаем като братовчедите на спиртоваря. Не одобрявам!

Стела конкретизираше визуалните ефекти по физиономията си с помощта на арсенал от четчици и тампони.

- Тогава ще хруснем шоколадови бисквитки! Хайде, деца!

Тримата се завтекоха към трапезарията. Ники тръсна букета на масата.

- Полека! И после ще си измиете зъбите! - извика Стела.

Оттам й отвърна ритмично мляскане.

По-късно пред къщата спря президентският кортеж. Лимузината и мотоциклетите бяха лъснати, хромираните им части образуваха слънчеви зайчета по настилката. От третата съпътстваща кола слезе шефът на протокола, който подкани семейството.

Настаниха се в лимузината и потеглиха. Празничните дрехи им придаваха приповдигнат и внушителен вид.

- Запомнете реда на церемонията - четеше шефът на протокола. - Самолетът каца точно в един, официалните лица вече ще са заели местата си. Вие сте на трибуната между президента и първата дама и министър-председателя и неговата съпруга. Ще ги разделим, да не прехвърчат искри... Всички махат с кърпички, бели кърпички с зелени и червени национални шевици. Ще ви ги раздадат на място. Гражданите веят знаменца. Така... Свирят бойни маршове... Самолетът спира, появяват се госпожа Нора, посланикът ни в Германия и командирът на екипажа. Те слизат, долу ги очакват държавният глава, началникът на генералния щаб, парламентарният шеф и девойки с хляб и сол. Там ще бъде и младежът с букета - той кимна към Ники. - Следва преглед на почетната рота и рапорт на командващия, госпожа Нора поздравява гвардейците, те отговарят на "Ваше превъзходителство". Вдигане на националния флаг, на госпожата асистират президентът и началникът на генералния щаб. Ръкостискане с възторжени граждани, крясъци, суетня. Тук се включвате вие. Даваме ви четири момчета от охраната, преоблечени като възторжени граждани, имат и байрачета. С радостни възгласи те ще разбутват тълпата пред вас. Прегръщате госпожа Нора, която не сте виждали близо две години. Всички се качваме в откритите лимузини и потегляме към центъра на столицата. Пресконференцията е от осемнадесет часа в двореца на културата. Така... Някакви въпроси?

Летището гъмжеше от народ, беше същинско стълпотворение; имаше хора, опънали палатките си наоколо от седмица. За журналистите бяха организирани два специални сектора, микрофони и стойки образуваха цяла гора. Чуваха се разговори на всевъзможни езици, глъчката беше невъобразима.

В уречения час правителствения самолет заходи и меко се приземи, след което рулира до сградата на летището и посрещачите. Виковете станаха оглушителни.

На стълбичката се появи Нора, облечена в изискан стилен костюм в бежово и тъмнокафяво. Лека шапка с много широка периферия я предпазваше от слънцето. Семпли обеци, колие, бели копринени ръкавици и дамски плик украсяваха нейната вродена елегантност. Тя заслиза надолу, съпроводена от посланика и командира на екипажа. Махаше за поздрав, а пленителната й усмивка пръскаше лъчезария.

Стотиците хиляди посрещачи избухнаха в овации. Оркестърът засвири "Срещен марш" и церемонията започна.

Президентът държа реч, наченала с "Драги сънародници" и продължила половин час, прекъсната пет пъти от спонтанните възгласи на сънародниците.

Премиерът прочете слово с обръщение "Скъпи съотечественици" и дълготраене петнадесет минути, три пъти прекъсвано от скандиранията на съотечествениците.

Шефът на парламента говори пет минути. Започна с "Братя и сестри", завърши с "Бог да пази..." и нямаше кога Бог да го пази от изблици на братска и сестринска любов.

Нора се изправи пред микрофоните, настана пълна тишина. Топлият й глас отекна в безкрая. Червените лампички на камерите светнаха, а преводачките затаиха дъх.

- Господ чу молитвите ми. Ние победихме!!! Посвещавам ви това епохално събитие, за миг не съм преставала да мисля за вас и милата родина. Моето прераждане беше петото в света, постижение с ранг на подвиг. Щастлива съм, горда съм, че съм една от вас, моето постижение е и ваше постижение, връщане назад няма. До няколко години всички вие ще имате шанса да изпитате трепета, който сега люлее сърцето ми. Новият век е пред нозете ни, безсмъртието гали душите ни. Благословени сме сред поколенията, че нам се падна честта, поразителната участ да станем родоначалници на онзи нов хуманизъм, който съвсем скоро ще цивилизова вселената. Аз видях бъдещето, аз почувствах бъдещето, аз нося бъдещето! И мога с ръка на гърдите да кажа - ние го заслужаваме! Пригответе се за среща със съдбата си!

Всички погледи бяха вперени в нея, хората попиваха думите й. Въздухът вибрираше от възбуда.

Нора с финес свали лявата сатенена ръкавица, издигайки високо ръката си. И тогава всички видяха, че дланта липсва, изкусно отразяна от хирургическия ланцет. На нейно място бе присадено едно съразмерно свинско копито. Златните му инкрустации нежно блестяха.

Тълпата ревна гороломно. Възторгът я тласна напред.

 


напред горе назад Обратно към: [Гостите][Маргарит Абаджиев][СЛОВОТО]

 

© 1999 Маргарит Абаджиев. Всички права запазени!

 


© 1999-2022, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух