(EN)

 

напред назад Обратно към: [Отново][Миа Николова][СЛОВОТО]



Трептенията


Трептенията

на последните дихания,

рисуват се на фона на живота –

без багри – но със сияние,

без свещ – но с кръст.

 

И онзи миг,

пред който се застава

за сребърната равносметка,

разбърква в чашите

мехурчета от дните

на сънища –

измислени от рибите,

които са се случвали,

които са целували,

които са замлъквали.

 

Човешките съдби са

таблици,

запълнени наполовина

от всеки homo sapiens –

без самият той да знае

участието в тази сделка

без преговори.

 

На Мисисипи бреговете са красиви!

Дали и Сена слуша тази песен?

 


напред горе назад Обратно към: [Отново][Миа Николова][СЛОВОТО]

 

© Миа Николова. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух