Обратно към: [Иван Сухиванов][СЛОВОТО]

Скалите са пролуки във вечността.

искрят в застиналия поглед

фантазните морета

през драскотини

отцежда мрак

отвикналото тяло

и чезне

в блясъка на сол

агонията му безконечна

на границата съм

с присъстващия там -

зазидан

в слепите световъртежи

прорастващ във брега

езикът-вкаменелост

шушне

за мигновената взаимност –

няма дума

Обратно към: [Иван Сухиванов][СЛОВОТО]

© Иван Сухиванов. Всички права запазени!