напред назад Обратно към: [Иван Сухиванов][СЛОВОТО]



Среща


Скалите са пролуки във вечността.

 

искрят в застиналия поглед

фантазните морета

 

през драскотини

 

отцежда мрак

отвикналото тяло

 

и чезне

в блясъка на сол

агонията му безконечна

 

на границата съм

с присъстващия там -

 

зазидан

в слепите световъртежи

 

прорастващ във брега

езикът-вкаменелост

шушне

 

за мигновената взаимност –

няма дума

 


напред горе назад Обратно към: [Иван Сухиванов][СЛОВОТО]

 

© Иван Сухиванов. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух