Обратно към: [Иван Сухиванов][СЛОВОТО]

морето

нощем

всмуква

отраженията

и сънищата ни

се вглъбяват

чак до вечността

телата

стелят

усета си – тръпнат –

удавници в подмолите – съсиреци

тъга

по кристалните прегради

на несъзнатото

видими сега

с око на сепия – димят -

утайки

на един изчезващ свят

улавям: думи ... със сетен дъх

крещя във тях –

нещо което не разбирам -

мигновената

привързаност

с животa

Обратно към: [Иван Сухиванов][СЛОВОТО]

© Иван Сухиванов. Всички права запазени!