напред назад Обратно към: [Иван Сухиванов][СЛОВОТО]



Мъртво вълнение


морето

нощем

всмуква

отраженията

и сънищата ни

се вглъбяват

чак до вечността

 

телата

стелят

усета си – тръпнат –

удавници в подмолите – съсиреци

тъга

по кристалните прегради

на несъзнатото

 

видими сега

с око на сепия – димят -

утайки

на един изчезващ свят

 

улавям: думи ... със сетен дъх

крещя във тях –

 

нещо което не разбирам -

 

мигновената

привързаност

с животa

 


напред горе назад Обратно към: [Иван Сухиванов][СЛОВОТО]

 

© Иван Сухиванов. Всички права запазени!

 

 


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух