Обратно към: [Иван Сухиванов][СЛОВОТО]

Условно тази история започва така: в едно мразовито разсъмване Геро Зянката измушва ръка изпод кашоните, с които е завит и с пипане тества калта трансформирала се в бучки лед; измъква глава да се увери с очите си, че зимата пак е дошла: отсреща, върху покрива на локомотивното депо, като сребристи сажди, лежи снежец... Красиво е, но на Геро не му е до естетика – налага се да сменя убежището...

Опитва да се раздвижи, но някаква жила по гръбнака тъй се е опнала, че дъх не може да поеме; най-сетне, криво- ляво, поизправя това похабено от преходи тяло, нахлупва ушанката до носа си, тъпкан със съсиреци, пристяга телта служеща му за колан на ватенката и поема по актуалния маршрут, маркиран от контейнери за смет...

Тази сутрин е особено мразовита и Геро напусто дъха в шепите си; обикаля из градинките, отпива геотермална вода от чешмите до Министерски съвет, замацва лицето с мокра длан, накрая хлътва в храстите откъм гърба на правителствената сграда; там забелязва един котак, албинос, който с неохота се отмества, като свисти насреща му и се блещи с червеникави зеници; Геро издърпва кръглия капак, върху който е лежал котаракът и от шахтата го лъхва топъл въздух... Премръзващия Геро не му мисли много и се спуска надолу, в подземния канал; лази в тунела, който се оказва преграден с решетка; през нея продължават успоредни тръби; Геро се промушва като смок и запълзява навътре; проходът е тесен, така че обратния път е немислим; от време на време цвъркат плъхоци; на едно място тунелът се раздвоява и той тръгва вляво; тогава пък тръбите стават така адски жежки, че ревматичния му скелет се нагрява като реотан... На него обаче му е приятно от толкова излишък на топлина...

Накрая попада в сумрачно подземие, вероятно локална парова централа: усеща вибриране, мирише тежко на мазут и още нещо; Геро заляга под една серпентина и прилепя гръб към широка топла тръба, унася се...

Сепва го клокочене; вече не изпитва глад – сякаш паропровода тласка и насища кръвта му с калории; той отново се унася и сънува; чува гласове, които се сплитат; има чувството, че всичко това идва по тръбата, разклоняваща се над него, по етажите на гигантско здание...

Но всичко е толкова смътно и така омесено в сънища, че сякаш идва от друг свят, дори думите, които долавя звучат странно...

Не знае колко време е изтекло, но вече чувства, че така се е впил в тръбата-плацента, че нищо не може да го отдели. Дори чувства някакви отверстия по гръбнака си, като вендузи, през които всмуква енергията и...

Усеща се като част от всеобхватна топлинна паяжина; усещанията му са вече по-детайлни – чувства органично отделните помещения и дори нечии докосвания по радиаторите, които го пронизват като ток...

Разпознава и отделни гласове на обитатели; нощем министерската сграда опустява, но той е изгубил способността си да заспива (въпреки че не е сигурен вече кое е сън) и броди наум от стая в стая... стига до кабинета на висшето същество, към което някои се обръщат с “Ваше величество”... И макар че повече от петнадесет години Геро не е прочел нито ред от пресата - не е забравил, че царедворците са неща от инвентара на приказката...

През изсушения му мозък протичат серии горещи вълни: замайва се... Съсредоточава се в една зазидана стая, в която има рафтове с книжа; усеща, че тук,в този тайнствен архив,който никой не подозира, е заключено цялото знание за това какво се е случило през пропуснатото време...

Спомените му плуват безцветни, отделени от емоцията – като фрагменти от от анонимна история:... изведнъж си спомня, че някога е живял в дом, един страшен живот, из който той ходи като марионетка... “децата”? са пораснали и са разпиляни по чужбина... тук спомените му секват... сякаш всичко се удавя в червеникава мъгла... дори не е ясно кога и с кого са се случвали...

И тогава от недрата му избликва задавен вопъл, познатия глас на едно ласкаво същество... същевременно изпитва изгарящ срам от това, което е направил с живота си; цялата ярост на света забумтява в жилите му...

Глух тътен преминава по стените на Министерски съвет; дежурната охрана по-късно твърди, че се чувало раздиращо пращене и сградата сякаш се олюляла като при земетресение... в стаите, инсталирани с радиатори, последните се нагряват до мораво червено; из мраморните коридори се носят искрящи огнени кълба и пушек; чуват се звуци, проникващи изпод дъбовия паркет...

Таксиметровите шофьори, наблюдаващи откъм Президентството, твърдят, че когато пламъците избили прозорците – Министерски съвет заприличал на гигантски череп... Илюминацията траяла няколко мига, но е запомнена от наблюдателите като страховито знамение...

Няколко дни подир пожара, следователите попадат на загадъчна находка: овъглен скелет залепнал като парче смола към тръба от парното; експертизата е озадачаваща – сякаш това същество е преживяло хиляди години, а се е споминало съвсем наскоро...

По нареждане на Главния секретар на МВР, фосилът е предаден с протокол на палеонтологическия музей.

Обратно към: [Иван Сухиванов][СЛОВОТО]

© Иван Сухиванов. Всички права запазени!