напред назад Обратно към: [Цигански роман][Петър Марчев][СЛОВОТО]



Глава VI. Чико. Цигански роман или С монголфиер до Седмото небе


Сънят на Фанка

 

Чуден сън сънувала циганката Фанка, докато четирите й невръстни дечица промецвали насън в спареното копторче накрая на Бургас. Някакъв мъж идвал към нея, ама лицето му не се виждало; бил млад и строен и носел калъф за китара в ръка. Когато приближил, Фанка ахнала, защото това бил самият Антонио Бандерас! Очите му искрели, въобще — сторил й се толкова хубав, та час по час го приплювала да не го урочаса. След това Антонио нито пял, нито свирил, ами се доближил на един дъх разстояние и тя усетила острата миризма на мъжката му, испанска пот. После хубавецът я сграбчил през кръста тъй здраво, та чак дъхът й секнал. И се събудила. Долната й устна още била влажна от плюнките, цялата плувала в пот, а утробата й пищяла за мъжко семе. Било призори, копторчето изстивало; смразта се сгъстявала и се разстилала вместо черга над пръстения под.

Яшо, мъжът на Фанка, циганинът му с циганин, още преди две седмици взел, та се запилял нейде, уж работа да търси — както бил рекъл на жена си. Ама то работата си е работа, парите са си пари, а пък младото си е младо и си иска своето — това всеки го знае. Разбрала го и Фанка, защото по него време май нямала още и двайсет години. И изведнъж, кой знае как и кой знае защо, си спомнила следната история.

 

 

Циганинът Бишо срещу Силвестър Сталоун

и Арнолд Шварценегер

 

Свекър й, дъртият мераклия, се бил застягал да разпъне сергията в някакво близко село, където ставал страхотен събор. Стегнал стоката — печени слънчогледови семки, пластмасови дрънкулки и цветни снимки на едрогърдести шафрантии; набутал я в две чанти и понечил да тръгне. На прага обаче се спрял, свалил замазания каскет от шлиферен плат и се почесал замислено по простата глава. Защото нямало кой да му носи походното легло, сиреч щанда. Яшо пак бил запрашил кой го знае къде, затова дъртият рекъл:

— Фано мари, я тръгвай с мене!

Както била без мъж, и както й се била стегнала душицата за малко шарен свят, Фанка не чакала втора покана. Оставила ревливите циганета в ръцете на свекърва си, която тъкмо щяла да тръгва по просия и грабнала походното легло.

Било топло и безгрижно, циганско време. Когато стигнали в селото, из въздуха се носела миризма на кебапчета и бира, на алъш-вериш, на мъжки мераци и на женска благосклонност. Въобще, цялото село миришело на събор. Какво ли нямало там — и сергии със шарена стока, и стрелбища със засукани зареждачки на пушките, и главозавъртащи цигански люлки, че дори и виенско колело, отрупано с влюбени и опипващи се двойки пубертети. А духовата музика на площада думкала като огромно сърце и раздвижвала жизнерадостната кръв на това палаво чудовище — събора. Обаче кулминацията (или „капакът на всичко“, както си рекла Фанка) настъпила малко подир обед. По средата на селската мера, която кой знае защо наричали „стадиона“, започнала някаква странна суетня. Отнякъде се взели неколцина мъжаги в спортни трика; когато между тях се отърколило и едно шишкаво човече с мегафон в ръка, борбите започнали. След няколко сборвания край тепиха вече стърчал само един-единствен исполин. Той бил нещо средно между Силвестър Сталоун и Арнолд Шварценегер, разигравал страховити бицепси и трицепси, а на Фанка й се сторило, че от време на време от ноздрите му излизал огън.

— Хайде, хора, има ли мъже между вас?! — каканижело

предизвикателно човечето през мегафона. — Никой ли няма кураж да се пребори с Наско, никой ли не иска да спечели хубавия коч?!

Тълпата се смълчала, но никой не помръднал от мястото си, защото отнякъде се разбрало, че този Наско всъщност бил от националния! И точно тогава някой разблъскал зяпачите и на тепиха цъфнал един кьоркютюк пиян циганин. Той се казвал Бишо, бил млад и опушен и от сутринта се бил наливал с бира и тъпкал с кебапчета. Поради тази причина отвътре страшно го издувало, а пък човекът решил, че това дето напира е циганската му сила. Захвърлил на една страна щампосаната си ризка „Бенетон“, с усилие се изсулил от тесните си панталони и останал по шорти със срамежливо жълтеникав цвят. И тъкмо посегнал към паничката с шарлан, за да се намаже като баш пехливанин, когато нечовешки писък цепнал на две тишината, а също и тълпата от зяпачи. През шпалира от настръхнали хора, чорлава и страшна се совнала някаква циганка; в същия момент всички разбрали, че това ще да е старата майчица на безумника, който бил дръзнал да се пребори с Наско от националния. Тя се вкопчила в чедото си с рев и клетви, за да го предварди да не се погубва. Обаче той я блъснал настрана, донамазал с шарлана лявата си плешка и си облизал пръстите.

 

 

 

Фатално привличане

 

Какво станало после, Фанка не си спомняла и по-точно — не искала да си спомни. Но както си лежала в предутринното копторче, още преди потта й да се дръпне, тя разбрала че го и с к а този циганин. И без да се помайва станала, изсърбала едно пиперливо шкембе в закусвалнята до автогарата и хванала първия автобус за неговото село. Като слязла на мегдана, завъртяла се веднъж около себе си, защото не знаела накъде да поеме; после закрачила на изток, понеже уж сърцето тъй й било подсказало. И наистина — след стотина-двеста крачки Фанка спряла и погледнала встрани. И го видяла да пикае до една кирпичена стена. От своя страна, циганинът Бишо с върха на темето си усетил, че някой го гледа. Закопчал дюкяна си и бавно, като в каубойски филм, обърнал глава. И погледите им се срещнали за първи път! Без да каже дума тя му се усмихнала, а когато той крачнал към нея, врътнала се обратно. След двайсетина стъпки спряла и пак му се усмихнала... И така — докато се озовали в някакъв буен, зелен и потаен бъзак накрай селото. Краката им се подсекли от мерак и слънцето, което току-що се било подало, цопнало обратно зад хоризонта. Стръковете бъз до главата на Фанка се извисили, огромни като тополи, а едно случайно снесено в бъзака кокоше яйце пораснало толкова, че можело да засити цялата циганска махала...

Накрая, преди да се разделят на автобусната спирка, тя най-неочаквано хванала ръката му и целунала поред всичките му пръсти като в латиноамерикански сериал, сякаш край тях не куцукал селският пощальон с новата поща, сякаш старците пред кръчмата не бръщолевели за политика — сякаш освен тях наоколо нямало никой! Оттогава и Бишо окончателно си загубил ума по нея. Защото, всъщност, Фанка вече била хлътнала безвъзвратно, понеже малко след като се строполили в бъзака тя разбрала за него една работа, дето и той въобще не се надявал, че някой някога може да узнае. Но решила да я запази само за себе си тази тайна, защото каква тайна щяла да бъде тя тогава, а?! Дори и на него зъб не обелила, но от същия момент този мъж й станал по-драг и от четирите й дечица — толкова драг, колкото може да стане понякога един млад циганин на една млада циганка, и то не по всяко време на годината...

 

 

Яшо действа

 

Съвсем наскоро подир тая работа, Бишо намерил двама балами за поръчители и теглил от някаква банка ли, от взаимоспомагателната каса ли, близо един бон — хиляда лева суха пара. После се качили с Фанка в някакъв нощен влак, изпили по няколко бири в бюфета в компанията на някакъв махмурлия, а призори гларусите ги приветствали с бодро клефтене на варненската гара. Оттам насетне следите им се изгубили.

През това време Яшо, фанкиният мъж, се завърнал откъдето се бил запилял. Като разбрал каква била работата, хванал се за главата. Запопържал злобно и отчаяно и заритал столчетата из копторчето, сякаш те му били виновни. После, понеже не знаел какво да стори, се завлякъл в кръчмицата до гарата, където каруцарите чакали да им се отвори някаква кирия. И засмукал бира след бира. Точно там го засякъл един негов човек, с когото навремето служили заедно в строителни войски. И тъй като бил печен в подобни дела, подучил приятеля си как да действа. В резултат на това Яшо се озовал в Районното управление на МВР; почукал на едно гише, после на някаква врата и рекъл:

— Госпожа, аз не че не мога да пиша, ами съм си забравил

очилата... Та, да ми напишеш една молба за издирване на жена ми, дето избяга с любовника си, тяхната кожа циганска!..

 

 

 

Шерлок Холмс се намесва

 

Било умопобъркващо утро в разгара на лятото. В едно друго Районно управление неговият началник си седял зад бюрото и се чудел защо ли се е сврял в тази стая, ами не вземе да се опъне на плажа като хората. (Защото управлението се намирало в един известен наш черноморски курортен комплекс.) В този момент един от българските национални герои така грозно го изгледал от стената, че горкият човечец застанал „Мирно“ — в нравствен смисъл, разбира се. В края на краищата, плажният порив и чувството за дълг постигнали компромис; човекът въздъхнал неопределено как и извадил от някакво чекмедже една книга. Честно казано, мъничко го било срам да чете художествена литература в служебно време; от друга страна — помислил си той — професионалното израстване изисква изучаване на чуждия опит! Тъй като книгата се наричала не как да е, а „Баскервилското куче“(!) Шерлок Холмс тъкмо обяснявал на доктор Уотсън метода на дедукцията, когато на вратата се почукало. Майорът бързо скрил кучето в чекмеджето, отблъснал с усилие на волята пристъпа от руменина по бузите си и изрекъл едно властно „Да“. Тогава едно служебно лице влязло, козирувало, оставило на бюрото някаква справка, козирувало отново и напуснало. Понеже човекът не бил точно началник на управлението, ами бил зам-началник или под-началник — във всеки случай се занимавал с издирване на изчезнали лица. А току-що донесената справка вкратце известявала за издирването на тази-и-тази и този-и-този, от ромски произход, предполагаемо незаконно, извънбрачно съжителство.

Уау! — възкликнал по англоезичен маниер новият ученик на мистър Холмс. Потрил ръце от възбуда и след по-малко от минута сглобил следното дедуктивно заключение: "Една циганска любовна двойка може да бъде открита само на едно-единствено място по цялото крайбрежие — в атракционното заведение „ЦИГАНСКИ ТАБОР“!

 

 

 

Операция „Ц-2“

 

Началникът събрал набързо подчинените си на инструктаж; показал им за всеки случай основните чалъми при ориенталския танц „кючек“ и им раздал по някоя служебна пара — да има какво да пъхнат в пазвата на певачката или в дупката на кларинета, ако се наложи. А привечер, когато летният здрач се запровирал между инвентарните каруци в Табора, последвали го и мъжете на дълга. Разбира се, всички били дегизирани като животяги, дошли да поотпуснат корсетите на своите душички. Скоро в заведението нахлул ограничен контингент руски туристки, а след тях и няколко групи масивни бундесари, които дисциплинирано започнали да се веселят. Но истинската веселба започнала след стартовия сигнал на дайрето — цигулките квикнали, а кларинетът шеметно се заизкачвал нагоре по стъпалата на някакъв неръкотворен Емпайър Стейт Билдинг. Тогава изведнъж дансингът се препълнил от гости на заведението, които се затресли в безпаметен кючек. А мъжете на дълга това и чакали — наострили уши и вперили погледи в танцуващите, за да идентифицират издирваната от тях циганска любовна двойка. За жалост мургавите двойки, които взаимно се пирографирали с огнени погледи, се оказали почти половин дузина! Ето защо в тоалетната, до зажълтелите писоари, била проведена светкавична оперативка.

 

 

 

С монголфиер* до Седмото небе

 

Фанка и Бишо, душичките, тъкмо се били прибрали от Табора в бунгалцето и заразпалвали горелката на своя балон-монголфиер, за да отлетят до седмото или поне до шестото небе. Тогава по вратата се заблъскало страховито, а на прозореца паднала нечия сянка...

По-нататък работата била ясна. Обаче след като им поизтупали праха от тъничките летни дрехи, след като ги откарали с лунохода до гарата, служителите на реда малко сбъркали. Тъй като им рекли следното:

— Сега оттука се качвате на влакчето и — всеки у тях си! Ясно ли е?!

И, предоверявайки се на възпитателния ефект от изтупването на праха, отпрашили обратно. Фанка и Бишо послушно врътнали глави, но преди още пушилката след полицейския автомобил да се разсее, се прегърнали и закрачили към автогарата. Защото имали още пари за харчене, пък и не само поради тази причина. Взели два билета за Балчик или за Бяла, а може би и за Обзор. А когато пристигнали не потърсили нито хотел, ни квартира, ами направо се заселили на тамошния плаж. Там закусвали, там се пекли, там обядвали и вечеряли, там спели... Също оттам отлитали нощем със своя балон-монголфиер към небесата.

Да, обаче, както повечето земни неща, парите им свършили точно когато най не им се искало и на двамата. И — волю-неволю — тръгнали да се прибират. Само че Фанка вече си била наумила да се ожени за новия си любим. Не, не да ходи да се развежда с Яшо, че после да се подписва в Гражданското с Бишо! То, всъщност, като погледнеш — кой нормален циганин ги прави така нещата?! Никой, разбира се! Номерът е да се харесате с някого и да искате да се ожените. С две думи — двамата влюбени решили и се оженили. И заживели в щастливото безвремие на някаква циганска приказка, в къщичка от захарен памук.

 

 

 

Бурканът с пиперки

 

Една сутрин обаче, тъкмо когато приземявали своя монголфиер, отвънка се чула гълчава и детски рев. Тя пристъпила с понадутия си корем към прозорчето, дръпнала пердето и се вцепенила — четирите й дечица, и свекърът, и свекървата, и Яшо най-отзад, чакали да им отвори. Щом видяла невръстните си рожби, някаква ръка сякаш й бръкнала от лявата страна и я стиснала за сърцето. И къщичката от захарен памук вече я нямало...

— Добре, ще се върна, ама той да каже, че няма да ме бие! -

рекла и си застягала багажа.

Той наистина обещал, че няма да има такива работи, ама Фанка добре му познавала номерата. Затова веднага щом се прибрали, взела тайно 10 лева от детските и — хайде при спаружената бабичка, дето въртяла всевъзможни магии. Бабата доволно гушнала банкнотата и обещала такава качествена магия, че мъжът й не само да не я бие, ами напротив! И наистина — Яшо взел да се прибира вечер кротък като агънце. Докато в края на месеца не се върнал веднъж озверял от пиене. Тогава жената се усетила, че срокът на годност на магията комай е минал и тя се е развалила. За 10 лева — толкова, значи... Както си ги мислела тези работи, циганинът вдигнал ръка и я заналагал. И не само това, ами се развикал, да го чуе цялата махала:

— Казвай, кучко, кой е по-голям мъж?! Аз или оня сиганин?!

И така — вечер след вечер...

Веднъж Фанка тъкмо се канела да отвори един изпросен буркан с красиви червени пиперки, за да залъже глада на дечурлигата, когато Яшо се прибрал ненадейно. Очите му били кръвясали от ракията и вместо „добър ден“ или „добър вечер“ — каквото време там било — още от прага отцепил гадничкото си въпросче:

— Казвай, кучко, кой е по-голям мъж?

Ама на нея вече й било писнало и от спиртосания циганин,

и от боя, и от всичко. Затова му креснала в очите:

— Той, скапан пияницо! Той е по-голям любовник и от

Антонио Бандерас, ако простата ти кратуна е чувала за Антонио Бандерас. Ама аз не затова го обичам, ами защото имаше кураж да се сбори с онуй добиче от националния и защото аз съм му първата жена... разбра ли?! — изплюла без да ще тайната си, която узнала в оня паметен бъзак, и се затресла в горчиви ридания.

Но самият Яшо не чул и думичка от отговора, защото тя, без да ще, предварително го била фраснала с буркана в челото. И в момента по блажената му пиянска физиономия и по раменете му бавно и почти тържествено се стичали пиперки — месести, влажни и червени като волски езици.

 

 

 

Вместо послеслов

 

Когато постъпила в болницата, за да роди циганчето, заченато на морския бряг, Фанка била в ужасно раздвоение — понеже обичала четирите си дечица и онова, което носела в утробата си, но и все още била щура по оня хубостник Бишо. По цял ден се борела с акъл и това й личало от десет метра разстояние, тъй като лежала сива и безмълвна, като направена от цимент. Затова една докторка, която я познавала отпреди, не издържала и приседнала на крайчеца на болничното легло:

— Фанке, кажи ми сега, какво те тормози?

Този въпрос направо я боцнал като губерка и насъбираните гнойни съмнения, страхове и обич рукнали облекчително навън. И тя, душичката, всичко си казала — и за децата, и за морето, и за полетите с балона-монголфиер... А като си изплакала болката, погледнала докторката в очите с надеждицата, че тя като по-учена все ще й даде някакъв съвет.

— Не знам — рекла жената в бяло, — но все ми се струва, че един монголфиер няма да бъде никакъв монголфиер, ако не може да побере всички хора, които човек обича. Само че...

— Какво, докторке? — трепнала Фанка.

— Само че за да стане този номер с монголфиера е

необходимо твоят Бишо да те обича истински. Ти сигурна ли си в него?

— Уха! — грейнали фанкините очи. — Каквото и да му поискам,

щом е за мене — прави го! Даже на лято пак ще ме заведе на море!

— Това е добре, но... — заусуквала го докторката. — Ще може

ли той да ти даде и по-голямо доказателство за любовта си?

— По-голямо, по-голямо... Ще го накарам да ме заведе на

екскурзия в чужбина! — въодушевила се Фанка. — А на тебе, докторке, ще ти донеса подарък — може едно пръстенче да е, ама ще ти донеса!

 

. . . . . . .

 

Но как завършил, в края на краищата, този цигански роман — това никой не може да каже със сигурност. Дори и аз, любезни ми читателю. Според един пощурял от щастие млад татко — лекарката, която му съобщила, че има син, носела на безименния си пръст малко бяло пръстенче. Едно пръстенче от тия, които можело да се видят на Капалъ чарши в Истанбул, но също така могат да бъдат купени и от всяка циганска сергия в Бургас. А според други слухове Бишо, Фанка и петте им дечица и в момента късат билетчета за редовната монголфиерна линия от Циганската махала до Седмото небе...

 


напред горе назад Обратно към: [Цигански роман][Петър Марчев][СЛОВОТО]

 

© Петър Марчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух