напред назад Обратно към: [Страната на белите негърчета][Петър Марчев][СЛОВОТО]



25 март


Времето изтича неистово бързо, отчайващо се свива като шагренова кожа, накъсява като фитила на светилник, в края на който ме очаква смъртта... Нямам кой знае какви очаквания за нея; тя ще бъде просто последното затваряне на клепачите, което ще загаси светлината и осезанието ми. Завинаги...

Повече ме притеснява болката, която ще причини тази смърт на моите близки. Но най-болезнено е чувството на неудовлетвореност.

Защо живях, какъв бе смисълът на краткия ми живот?

Отговорът не идва, неповикани идват горчивите сълзи... Защо плача, нали мъжките момчета никога не плачат?!

Вече реших - ще напиша тази книга.

Трябва да открия смисъла.

 


напред горе назад Обратно към: [Страната на белите негърчета][Петър Марчев][СЛОВОТО]

 

© Петър Марчев. Всички права запазени!

 


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух