напред назад Обратно към: [Полтъргайст][Петър Марчев][СЛОВОТО]



Мистерията на полтъргайста от Коликочево


Действащи лица:

 

РЕДАКТОР  I

РЕДАКТОР  II

Д-р ОХНИМИНЧЕВ,

детектив на обществени начала

ЕСМЕРАЛДА

ВСЕВОЛОД МУХОМОРКОВ

Д-р ДЖЕКИ

Мистър ХАЙД  (ЧЕРНОМОР)

САШКА ВАСЕВА

КЛОНИНГ на Всеволод

СЛУЖИТЕЛКА

БАБКА от рум-сървис

3 броя полицаи от ГДБОП

 

(достатъчни са 5 актьори и 3 статисти за полицейското присъствие)

 

 

 

 

На сцената двама мъже пишат съсредоточено на компютри.

Единият от тях поглежда към залата и се хваща за главата.

 

РЕДАКТОР  I. Ужас! Ама така повече наистина не може да се работи! (става и побутва колегата си) Погледни само! Какви са тия хора – влезли, седнали на столовете и чакат. Не, това не прилича вече на редакция, ами на...

РЕДАКТОР  II. ... На театър. Ей, хора, дайте да се разберем – какво правите тука, поканил ли ви е някой?! (към колегата си) Казват, че имало разлепени афиши за някаква си пиеса и те си били купили билети!..

РЕДАКТОР  I. Чакай, чакай... Абе ти помниш ли, че миналия месец се бяхме запили в барчето на Народния с режисьора Митрофан Морфинов. И като взехте да се перчите кой е по-гениален, ти помниш ли какво му каза – че ще му изпраскаш такава пиеска, и че можеш сам да направиш такава постановка, че да обереш половината „Аскеери“ и „Икари“ за годината?! Така да знаеш – това е работа на Морфинов: той е напечатал афишите!..

РЕДАКТОР  II. Ама аз само се пошегувах бе...

РЕДАКТОР  I. Шега, шега... Шега на пет ускита – и става точно това! А сега трябва да върнем на хората – 500 билета по 6 лева парчето, това прави 3000 лева... Или...

РЕДАКТОР  II. Или да им дадем това, за което са дошли – едно истинско представление. Как ти звучи „Мистерията на полтъргайста от Коликочево“?! Смразяваща история пар екселанс, история само за първа страница! Още повече, че колегите я знаят наизуст. Моля те, подготви ги психически; модната репортерка Грациелчето ми трябва в пълния и блясък, а юнаците от предпечата нека бъдат готови да се включат в масовите сцени! И така, нека да започваме...

Само за момент – има ли някой в залата, който да не е чувал за д-р Охниминчев? Тогава слушайте...

(редакторът облича сакото на костюма си от бял шантутг, взема от закачалката бежова шапка тип „борсалино“, приближава се към публиката и започва да разказва)

Великият детектив на обществени начала, вечният ерген д-р Евлоги Охниминчев освен всичко друго, бе и всеобщ любимец на квартала. Макар никой да не знаеше дали докторатът му е по палеоастрология или парапсихология, или пък беше просто зъболекар, или най-обикновен конски доктор – всички го обичаха. Защото и той обичаше хората – в джобовете му постоянно се търкаляха дъвки „Уинтър фреш“ за махленските дечурлига, винаги намираше време да помечтае за Зелена карта с младите, не подминаваше и пенсионерите, без да се повайка с тях за поредното мизерно увеличение на пенсиите им; понякога можеха да се чуят прочувствените му цигулкови изпълнения на „Червено вино снощи пих“ в кварталната кръчма, или пък да се види на митинг на „Атака“, а на следващата вечер – в президиума на някое събрание на кварталната организация на „Евро Рома“. Ето защо, рейтингът му в квартала се блъскаше до посиняване в стоте процента...

Но нека започнем по същество... (чува се шум от приближаващ се влак, на фона на който продължава разказът на редактора, който влиза в ролята на д-р Охниминчев) Беше разгарът на летния сезон; падащите персеиди разкрояваха небето на августовската нощ, в която бързият влак София – Бургас устремно се носеше към морето. Сред папагалски пъстрата и креслива тълпа курортисти, изпълнили втора класа, рязко контрастираше фигурата на мъж с вратовръзка (затяга връзката си), бял костюм от шантунг и шапка тип „борсалино“. (нахлупва шапката на главата си) Контрастни с плажните мечтания на неговите спътници бяха и мислите му, но дори и той не предполагаше в каква смразяваща кръвта история от света на паранормалното предстоеше да бъде замесен. Минаваше полунощ, когато пътникът метна на гръб стара брезентова раница, от която стърчаха някакви пръчки, и слезе на една никому неизвестна гаричка. До центъра на село Поручик Кочево имаше около час път. Д-р Евлоги Охниминчев, защото това бе самият той, дочака утрото, сврян в една копа със сено... А точно в 8 часа почука на вратата на местната Поземлена комисия...

 

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. Добрутро, добрутро! (поздравява бодряшки и изважда от раницата връзка колчета, подострени като игли на спринцовки) Ето ме и мен – единственият наследник на славната фамилия Охниминчеви, тръпнещ от нетърпение да бъда въведен час по-скоро във владение на земите си! Нека доставим това малко статистическо удоволствие на премиера, за да може той с чиста съвест да заяви, че най-после аграрната реформа е приключила и земята е върната в реални граници на 100 %!

СЛУЖИТЕЛКА. (преглежда подадените и документи и изхъмква) Хм, ще трябва да ви разочаровам, господине!  (съчувствено)  Боя се, че няма да можете да използвате по предназначение тези колчета. Защото се оказа, че по време на розотърговския си престой в Париж в началото на ХХ век вашият прадядо е създал 6 незаконни деца… На които съдът е признал права на законни наследници, разбирате ли?! Така че на Вас сега се падат само 2,5 дка ниви осма и девета категория плюс 3 ара салкъмова гора. За съжаление, няма да можете да влезете във владение дори и над тях, защото година преди смъртта си вашият дядо е влязъл с тези земи в местната кооперация-орсовка. Значи, за да можете да ги ползвате ще е необходимо да се срещнете с председателката на кооперацията Цецка Пендарева. И точно тук е големият проблем - преди шест месеца въпросната другарка изчезна безследно. Не бяха открити в кооперативната каса и 500-те хилядарки от току-що изтегления кредит за закупуване на комбайн и на препарати за растителна защита и изкуствени торове. А назначената комисия откри липсата и на 10 килограма розово масло!..

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. (възмутено) Но това е заговор!!!

 

И двамата излизат от сцената. Появява се Редактор I.

 

РЕДАКТОР   I.  (разказва на публиката) Мотел „Черният козел“ се намираше само на километър от селото. Великият защитник на справедливостта, детективът на обществени начала д-р Евлоги Охниминчев имаше нужда от време, за да анализира ситуацията, в която бе попаднал. Затова нае самостоятелна стая, взе леден душ и слезе в ресторанта за питието, което безотказно задействаше мисловните му процеси – дайкири с рибено масло вместо кубински ром.

 

Д-р Охниминчев сяда на една свободна маса и прави поръчката си на сервитьорката.

 

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. (говори на себе си) И тъй – защо и къде е изчезнала мистериозната мадам Цецка Пендарева? Това е въпросът...

(докато чака сервитьорката, разгръща оставения от някого на масата вестник; едно заглавие на последна страница привлича вниманието му и той чете на глас)  „ВАМПИР СЕЕ СМЪРТ В КОЛИКОЧЕВО. Според достоверен източник, тайнствено същество умъртвява методично и по особено жесток начин мъжките домашни животни в с. Поручик Кочево, N-ска община. През последните няколко месеца са били намерени убити общинският бик, три магарета, четири овчарски кучета и шест коча; по труповете на жертвите са открити две характерни прободни рани в областта на гърлото, като от ухапване с остри зъби. Същевременно жестокият нощен убиец е скопявал породистите животни… Паника е обзела жителите на селото, станало печално известно като Коликочево, а старите хора си припомнят припомнят смразяващи кръвта истории с плътеници (вампири), които навремето били твърде разпространени по тези места…“

 

В този момент сервитьорката поднася две дайкирита.

 

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ.  (прави недоумяващ жест)  Но аз поръчах само едно дайкири!?

СЕРВИТЬОРКА. Другото е от господата на онази маса. Интересуват се дали играете бридж-белот, защото им трябва четвърти човек за карето.

 

Следовникът на Шерлок Холмс поглежда в указаната посока и с учтива усмивка вдига ледената чаша.

 

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ.  (говори на себе си, но така, че да го чуят и зрителите) За един опитен френолог като мен е достатъчен и един бегъл поглед, за да разбера с кого си има работа. По всичко изглежда, че оня бабаит с квадратната челюст и ниското чело е босът: маниерите му издават управителя, а може би собственика на заведението... Мъжът до него с полираното кубе, който не знае къде да си дене ръцете, пък е типичен комплексар. Виж, третият е по-различен – въздългият и месест нос е гаранция, че собственикът му е работяга, но и епикуреец, който си пада по плътските удоволствия; приятелството с такъв човек на село е неоценимо - на него винаги може да разчиташ, когато трябва да се прекопае царевицата или пък се налага да бъде изядено някое агънце по повод или без повод.

 

Д-р Охниминчев не чака втора покана и се премества на тяхната маса заедно с двете си чаши, борсалиното и вестника, който го е заинтригувал.

 

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. Добър вечер, господа! Аз съм д-р Евлоги Охниминчев, приятно ми е! Всъщност, колкото съм софиянец, толкова съм и коликочевец и съм дошъл в родното село на славните ми деди, за да вляза във владение над моите наследствени земи...  (с тези думи той скъсява дистанцията, а след като хвърля бегъл поглед на картите си, добавя.) – Спатия.

 

ЧЕРНОМОР.  (бабаитът оголва в усмивка половин дузина златни зъби) Я! Доктор Джеки, имаш си колега! (машинално намести на врата си масивния златен ланец а ла Ицо Стоичков)

Д-Р ДЖЕКИ. Хайде, хайде… Аз съм най-обикновен фелдшер, но приятелите ме наричат д-р Джеки. Иначе, името ми е Златко Жеков. (епикуреецът се усмихва добродушно и анонсира)  Каро.

ВСЕВОЛОД. Казвам се Всеволод Мухоморков, извинете…  (вметва партньорът на д-р Охниминчев и се изчервява като девойче) Преподавам химия и биология в тукашното училище. Купа…

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ.  (става и се обръща към публиката, за да сподели с нея мисълта си) Ето, ето – ако стана някога депутат ще прокарам поправка в Наказателния кодекс: минимум пет календара в пандиза за такива родители, които комплексират с подобни фамилии потомството си до девето коляно!!

ЧЕРНОМОР. Пика! (подвижният златарски магазин тръгва с рогата напред)  Аз пък съм Черномор Хайдутов. Не, не е псевдоним – просто майка ми ме е заченала нейде по Черноморието, когато рокендролът бил млад. Обаче моите хора ми викат мистър Хайд, нали така, Вова?!

 

В отговор Всеволод само се изчерви.

 

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. Всичко коз! (великият детектив хвърля на масата безмилостен седмак спатия и насочва разговора в друга посока)  Апропо, какви са тези вампирски истории, с които вестниците си вдигат тиражите?

Д-Р ДЖЕКИ. Амии... вярно е това за убитите животни… (бърчи чело над картите си) Аз лично не съм виждал вампир, но дядо ми е разправял, че навремето няколко души отишли на гурбет в Америка. Един от тези мъже умрял и го погребали неопят, пък може и котка да е прескочила трупа, но покойникът вампирясал, уплътил се. След година той се върнал в село и започнали да стават разни страхотии – намирали животни, на които била изпита кръвта, изчезнало и едно дете пастирче. В това време от Америка пристигнало писмо, в което някой от гурбетчиите пишел, че еди-кой си бил умрял наскоро. Чак тогава жена му се усъмнила, че това не е предишният и мъж, а увампиреният, защото носът му бил станал чип, а месата му се тресяли, сякаш нямал кости. Като научили тая работа селяните се събрали и щом се уверили, че наистина е вампир го затворили в една плевня накрай селото, запалили я и го изгорили…

ЧЕРНОМОР. (говори нервно, защото усеща, че губят играта) Хм, ами вдовицата Димана?! – обади се нервно мистър Хайд, усещайки, че губят играта. – Макар че бях хлапе, си спомням като се разправяше, че на 30-я ден след смъртта си нейният стопанин се върнал през нощта. И се събрали пак като мъж и жена. Зевзеците викаха, че сигурно някой мераклия от селото се е възползвал в суматохата. Обаче точно след девет месеца Димана роди момче, което сякаш е одрало кожата на баща си…

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. Ще ми позволите ли само още един въпрос? (детективът на обществени начала прибира с доволно изражение последната ръка и отпива от дайкирито си) В това село има ли свещеник?

ВСЕВОЛОД. Доколкото знам от баба си, веднага след Девети септември прибрали поп Гьорги в Белене, откъдето така и не се завърнал. А пък текезесарите бяха превърнали църквата в склад за жито, а после и в обор…

 

Завеса. На авансцената излиза Редактор I и продължава своя авторски разказ.

 

РЕДАКТОР I. Утрото дойде заедно с ужасяващата вест, че детската учителка Есмералда Мавродиева снощи била изнасилена в дома си от полтъргайст!! Научавайки това, д-р Охниминчев изглади снежнобялата си риза и освежи с влажна кърпа борсалиното. После си постави внимателно сините контактни лещи и се погледна изпитателно в огледалото. Просто опитът го бе научил, че жените винаги – дори поставени при най-трагични обстоятелства – се впечатляват от подобни неща. (поставя ръка зад ухото си, за да чуе по-добре някакъв въпрос от публиката) Какво ме попитахте? Искате да ви кажа що за птица е тази детска учителка? Ще кажа само това - Есмералда представляваше неописуем хибрид между Глория, Мадона и Памела Андерсън, с изумително дълбоки черни очи и деколте... Впрочем, след малко ще я видите на живо!

 

Завесата се вдига. Д-р Охниминчев почуква по стъклото на прозореца и влиза в стаята на Есмералда; стените са окичени с постери на поп-фолк звезди, но вътре няма никой.

 

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. Охо, Принцът на поп-фолка, Хищната хиена, Луна, Софи Маринова... (рови книгите в библиотечния шкаф) Я да видим какво има тук? Хм, Лиана Антонова, Шърли Маклейн, Пако Рабан, Дънов, Блаватска, наръчници по хиромантия, астрология, нумерология, кабала, гадания с карти таро, практическа магия, биоенерголечение, спиритизъм и прочие окултизъм - духовният боклук, сред който за жалост расте млада България! (клати разочаровано глава)

 

В този момент, безшумно като котка, в стаята влиза Тя.

 

ЕСМЕРАЛДА. (с мъркащ глас) Искате ли да започнем с един сеанс? (съзира недоумението в погледа му, затова уточнява) – Помислих, че сте дошъл при мен като при биоенерголечителка…

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. О! Просто ви видях през прозореца и реших да вляза, за да се уверя дали имам някакъв шанс сред тълпата от ухажори, които сигурно обсаждат дома ви... Приятно ми е – д-р Евлоги Охниминчев, софиянец, без семейни ангажименти!

ЕСМЕРАЛДА. (усмихва се закачливо) Не се шегувайте! Сам може да се досетите, че в това диво село човек няма избор. Но ако сте отседнал в мотела, нещо ми подсказва, че вече сте се запознал с трима от най-упоритите ми ухажори.

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. Имате предвид д-р Джеки, мистър Хайд и Мухоморков?

ЕСМЕРАЛДА. Да, всъщност Всеволод измисли прякорите на двамата си приятели. Навярно не знаете, но той е запален киноман, навремето е кандидатствал и кинорежисура… Но в началото най-ефикасни бяха ухажванията на Златко; беше натрупал доста червени точки след като ми подари тези невероятни обеци, пък и има наистина златно сърце…

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. (приближава се до Есмералда, за да разгледа по-отблизо обиците и) Доколкото се простират познанията ми по археология и история на древността, тези уникални украшения са принадлежали на тракийка от знатен род, вероятно някоя от жените на тракийския цар Севт I !

ЕСМЕРАЛДА. Ами да, в свободното си време Златко е „археолог на свободна практика“, както се представя в приятелска компания... Но най-напорист сред ухажорите ми бе Черноморко, то и на челото му е изписано, че е зодия „Овен“ с асцедент „Лъв“ и е роден точно на 20-и април – „Блицкриг“, „Барбароса“ и прочие, ако разбирате какво искам да кажа! В смисъл, че светът трябва да му принадлежи, и то веднага… Не знам как успя да купи мотела, но създава впечатление, че разполага с много пари. Миналото лято ме води на почивка на Бяло море, но не съм му позволила още с пръст да ме докосне. Сега пък ми е обещал да ме уреди за договор с „Пайнер студио“, за да запиша дебютния си албум с поп-фолк. Казва, че ако се омъжа за него ще се венчаем на остров Бали като Мик Джагър и Наоми, как ви се струва?!

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. (не без доза ревност) Хм, струва ми се, че този тип е напипал една от най-тънките струни в девичата ви душа и доста виртуозно свири на нея с грубите си пръсти. Макар и само в тоналността на бъдещето...

ЕСМЕРАЛДА. (признава със свенлива усмивка) О, не се притеснявайте! Макар че в последните месеци съвсем оплешивя, всъщност Всеволод е фаворитът на моето сърце... А той наистина е феноменален – толкова деликатен, толкова начетен, умен, талантлив и артистичен! Но най-вече ни сближи нашата обща страст – езотериката. И знаете ли, по време на един спиритически сеанс Вовата се свърза с Духовен учител от Астрала! Невероятно…

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. Означава ли това признание, че в скоро време ние, вашите обожатели, ще бъдем потопени в скръб от известието за сватбата ви?

 

Очевидно този въпрос слага пръст в някаква дълбока рана, защото лицето на фаталната хубавица помръква.

 

ЕСМЕРАЛДА. (простенва) Ох, направо ме настъпихте по мазола! Макар че сме толкова близки духовно, едва ли някога ще консумираме своята връзка… Нека си остане между нас, но Володя има проблем с мъжествеността си… Обаче навярно такава ми е кармата – да си умра като самотна стара мома! (госпожица Мавродиева завършва своята изповед и се разтриса в горчиви ридания)

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. (опитва да я утеши) Хайде, хайде… Няма незаменими хора. Как беше оная юнашка песен – „Един щом падне, друг ще го смени“…

ЕСМЕРАЛДА. О, а нима мислите, че след снощното ми изнасилване някой нормален мъж ще поиска да ме дели с полтъргайст?!

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. (наостря уши) Ще ми кажете ли как се случи всичко това?

ЕСМЕРАЛДА. Амии… вчера следобед от простора изчезна сутиенът ми. Тогава в мен се загнезди пресантиман за някаква беда, разбирате ли? И някъде около 23.00 часа, както си четях в леглото „Срещи с Отвъдното“ започна страховито тропане – по стените, по прозореца… После осветлението в стаята изгасна и усетих присъствието на някакво невидимо същество; волята ми се парализира и аз бях безсилна да се съпротивлявам… Накрая, когато лампата се включи сама и се погледнах в огледалото, лицето ми бе на черни петна…

 

В този миг силен шум откъм отворения прозорец прекъсва думите и. Бърз като гепард, с няколко скока д-р Охниминчев се озовава навън. След малко се завръща.

 

ЕСМЕРАЛДА. (почти го прегръща) Полтъргайстът ли беше?!

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. Да, ако той носи китайски кецове № 42 ½!

ЕСМЕРАЛДА. (едва сега забелязва, навярно има проблем със зрението) О, но вие сте бил синеок! (уж неволно се обляга на рамото му) А снежнобялата ви риза е току-що изгладена?!

 

Завеса. Появява се Редактор I.

 

РЕДАКТОР I. (разказва) Точно по обед, плувнал в пот, великият защитник на справедливостта д-р Евлоги Охниминчев се добра до мотелската стая и въпреки настойчивото подсещане на празния си стомах, устоя героически на изкушенията на шкембе-чорбата и стария фасул със свинско. Скочи под ледения душ и веднага след това поръча на рум-сървиса задължителното дайкири, тъй като му предстоеше сериозна работа със сивото вещество...

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. (ходи напред-назад в стаята си и разсъждава на глас) Такаа, нека видим с какво разполагаме. Но първо да се разберем, че вампири просто не съществуват; за това предупреждават още Светите отци на Църквата: „Не бива да се намира у тебе предсказвач, магьосник, ни който извиква духове, ни който пита мъртви... ни такива, които вярват във вампири... защото всеки, който върши това е гнусен пред Господа!“ Виж – падналите духове, демоните или бесовете са нещо съвсем реално съществуващо и техните превъплъщения могат да бъдат най-различни – от караконджули до извънземни и полтъргайсти; но именно чрез мрежата на така нареченото окултно познание те особено успешно попълват бройката на грешниците в Пъкъла…

 

В този момент на вратата се звъни; влиза една засмяна бабка от рум-сървиса, която му подава върху поднос чашата с леденото дайкири.

 

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. (прави опит за елементарен финт) Прощавай, лелче, с Черномор сме стари приятели, обаче забравих как се казваше брат му.

БАБКАТА. (обляга се на касата на вратата, личи, че я сърби езикът). – Ааа, виж какво, момче. Той няма брат. Трябва да знаеш, че Хайдутови го осиновиха Черньо. А пък само аз мога да ти кажа името на жената, дето го е раждала. По него време бях на гости при сестра си, която е женена в едно съседно село. И не щеш ли, посред нощ идва съседката за помощ – дъщеря и, разтропана мома, ще ражда. Та аз съм му бабувала на това дете, тъй да знаеш. После, гледам ги – паникьосани, ще вземат да направят някоя глупост да го хвърлят в клозета на двора. Затуй им викам: бре жени, да не влезете в по-голям грях, я ми го дайте това момченце да зарадвам едни мои роднини! Пък родилката, тя още тогава си беше оперена и устата, ми рече: давам го при условие, че го кръстят Черномор – да се знае, че е правено край морето! Тъй ми каза Цецка…

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. (извива въпросително вежди) Цецка?!

БАБКАТА. Цецка, Цецка! Сетне стана тъй, че се омъжи за партийния секретар на АПК-то Пендарев и дойде да живее в наше село. Народиха си други деца и така… Извинявай, момче, ама имам поръчка и за 13-та стая. Знаеш ли кой е настанен там? Самата Сашка Васева! Ами нали довечера тя и други звезди на поп-фолка ще пеят в нашия ресторант...

 

За да осмисли чутото д-р Евлоги Охниминчев вдига към устните си чашата с дайкирито, но не бърза да отпие.

 

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. (души питието) Охо - дъх на горчиви бадеми! (лисва отровното питие в мивката) Мдаа, 250 000 лева, плюс 10 кг розово масло, плюс изкусителната Есмералда – залогът става твърде голям, а тази чаша с цианкалий е най-сигурното доказателство, че съм на правилен път… И тъй, проверката по мобилния телефон в бюрото на авиокомпания „Хемус еър“ показа, че преди шест месеца наистина е направена резервация на името на Цецка Пендарева за дестинацията София – Кейптаун. Но, само по себе си, това все още не означава нищо... Единственото сигурно нещо е, че животните са били убити не от вампир, а от човек. Но защо? По нещо маниерът на убиеца напомня за ритуалните убийства на кучета, извършени от сатанинска секта във Враца. Обаче защо са им притрябвали тестисите на тези расови животни?! (почесва се по главата) Тестис, тестостерон… Чакай, чакай – това не беше ли хормонът на мъжката активност?! Така, а излишъкът му в организма на някои мъже води до оплешивяване... Като при Всеволод Мухоморков? (замисля се, после клати отрицателно глава)  Абсурд, този женчо не би могъл да заколи и жаба, камо ли бик! Всъщност, грешка – дисекцията на жаби е едно от задължителните умения на учителя по биология, нали така?! (подсмихва се иронично)

 

Но в следващия миг усмивчицата му замръзва, защото откъм коридора долита отчаян писък. Великият детектив изскача навън,  но след малко въвежда за ръка една гиздавелка с огромен бюст.

 

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. (гледа невярващ към гиздавелката) Самата Сашка Васева?!

САШКА. (хлипа отчаяно)  Бюстието ми! (две горещи сълзи капват върху необятната и гръд.) – Отмъкнали са от простора любимото ми бюстие, как ще пея довечера?! Да пукнете дано, гадни селски фетишисти!.. (излиза)

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. (замислево) Даа, явно похотливият полтъргайст се активизира отново... Но сред номинираните за неговата роля задължително трябваше да бъдат изключени Мухоморков, д-р Джеки и мистър Хайд, защото имат желязно алиби – снощи, по време на изнасилването на Есмералда, те присъстваха на най-великия урок по бридж-белот!..

 

Завеса. На авансцената излиза Редактор I.

 

РЕДАКТОР I. (разказва) Облечена в стилна вечерна рокля и дълги черни ръкавици, яхнала 850-кубиково Кавазаки, госпожица Есмералда Мавродиева летеше към мотел „Черният козел“. Преди половин час Черномор и бе звъннал, за да и съобщи топ-новината: шефът на „Пайнер“ е тук с гостуващите поп-фолк звезди и е готов веднага да подпише договора за издаването на дебютния и албум! Понесена на крилете на моминските си мечтания, изгряващата звезда пореше следобедната мараня, заобикаляйки майсторски дупките по асфалта. Ето го и мотела; фаталната хубавица се погледна в огледалото на мотора, за да пооправи грима и разпилените си къдрици и със ситни-ситни стъпчици се отправи към офиса на боса...

 

Госпожица Мавродиева почуква игриво на вратата и, без да дочака отговор, влита в офиса като пеперуда. Вътре няма никой… Тогава от санитарния възел се появява безшумно някаква женска фигура, прокрадва се с котешки стъпки и нанася смъртоносен удар с нож в гърба на беззащитната Есмералда!

В следващия миг от гардероба, кантонерката и хладилника изскачат трима маскирани полицаи от НСБОП и насочват пушки „Мозберг“ към безмилостната убийца. Изненадващо за всички прободената госпожица Мавродиева се изправя, смъква презрамките на вечерната си рокля и пред ококорените очи на служителите на реда сваля изкуствените си гърди. После разкопчава бронежилетката си и проговаря с гласа на д-р Охниминчев.

 

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. Абсолютно „Психо“ а ла Хичкок! Мисля, че този опит за убийство е достатъчно основание, за да щракнете белезниците върху ръцете на безскрупулния Черномор Хайдутов. (сваля перуката от главата на своята нападателка)  Но ако следваме логиката на филмовото действие, сега трябва да открием, зазидан в избата на мотела, мумифицираният труп на неговата майка – мистериозно изчезналата Цецка Пендарева!! Още повече, като имате предвид, че истинският бизнес на Черномор е производството на канабис.

 

В този момент откъм коридора се чува страховито чукане, последвано от вик на непомерен ужас. След малко през вратата нахлува някакво странно същество, облечено в плътно прилепнало трико и черно лице, от което светят обезумели от страх очи. Великият детектив се окопитва пръв.

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. Я да видим кой все пак е похотливият полтъргайст?! (с енергичен жест изтръгва от ръцете на чернилката бутилка с шампанско и чете на глас изписаното с червен флумастер посвещение)  „На Сашка, за спомен от вашия френетичен обожател!“ Я виж ти!

 

Неочаквано шампанското гръмва и антитерористите светкавично залягат; използвайки суматохата, полтъргайстът хуква да бяга. Но детективът на обществени начала запазва самообладание и овладява положението само с едно дръпване на килима. После разклаща бутилката и насочва пенестата струя в лицето на паранормалната твар – първо лъсва едно златисто кубе, а след това изпод саждите грейват румените бузи на Всеволод Мухоморков.

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. О!!! Ето го и нашият сладострастен Фантомас, нашият зъл гений – господин Опасен ум! Иначе казано – Всеволод Мухоморков. За щастие, след като разбрах, че днес е изчезнало едно от бюстиетата на Сашка Васева, аз и препоръчах да си разменят стаите с принца на поп-фолка Кондьо!..

 

Служителите на реда вземат под контрол ситуацията.

 

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. Ако обичате, господа полицаи, прочетете правата на многоуважаемия полтъргайст и го закопчайте за съучастника му Черномор Хайдутов! А сега поседнете някъде, защото ще ви се подгънат краката, когато чуете цялата история за вампирите от Коликочево… (разказва, обърнат към залата) Всичко започнало от оня зловещ спиритически сеанс, когато Всеволод Мухоморков установил контакт с демонично същество, представящо се за Духовен учител от Астрала. Заслепен от гордостта си, той му се доверил напълно и скоро мислите и волята му били напълно обсебени от демона. Така срамежливият учител по химия и биология се преобразил от почтения д-р Джекил в демоничния мистър Хайд, ако си спомняте известната история на Р. Л. Стивънсън. По внушение на тъмния дух успял да синтезира в училищната химическа лаборатория амфетамини и с тях „зарибил“ двамата си приятели. Така, чрез зависимостта им от дрогата, той ги превърнал в зомбита – послушни изпълнители на престъпните му желания. С тяхната помощ неуспелият кинорежисьор Мухоморков се опитал да превърне в ужасяващ психотрилър самата действителност: тъй като за осъществяването на неговите пъклени планове му трябвали много пари, той принудил Черномор да убие майка си Цецка Пендарева – като в „Psyho“ на Хичкок – и да отмъкне от касата на орсовката 250-те хиляди лева и десетте килограма розово масло. С тези пари, чрез подставено лице Всеволод де факто станал собственик на регионалната кабелна телевизия и чрез нея започнал своите зловещи експерименти с психотронно оръжие – с цел да стане Господар на света! Нали ще ме поправите, Ваше Величество, ако някъде греша? (обръща се към Всеволод)

ПОЛИЦАЙ. (към Мухоморков) Ще отречеш ли тези обвинения? Добре, приемам, че се възползваш от правото си да не отговаряш на въпроси...

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. Това е генералната линия, magnum opus в живота на новоизлюпения мистър Хайд. И все пак, нещичко липсвало, за да бъде сатанинското му щастие пълно. Въпреки, че в лицето на детската учителка Есмералда открил сродна душа, неговата импотентност разваляла всичко. А тъй като нямало изгледи в този затънтен български край скоро да се появи прехвалената виагра, господин Опасен ум се заел да си я синтезира сам. За целта заставил фелдшера Златко да му достави тестисите на няколко породисти животни. И той го сторил с помощта на скалпел, осигурявайки по този начин пикантна храна на гладната за сензации българска преса. Апропо, уплашени от вампирската истерия, собствениците на убитите животни ги изхвърлили; от това се възползвал Черномор, който прибрал труповете, за да ги преработи в нелегалния си колбасарски цех на салам „кучешка радост“...

ЧЕРНОМОР. (възмутено) Не е вярно!

ПОЛИЦАЙ. Кое не е вярно?

ЧЕРНОМОР. Не е вярно – изкарахме и салам „Петрохан“ и доста „Смядовска луканка“; чиста продукция, без диоксини!

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. В това време Всеволод успял да изолира хормона тестостерон и го изпробвал върху себе си – наистина, косата му опадала с доста бързо темпо, но се чувствал преизпълнен със сили като младо биче...

ПОЛИЦАЙ. (недоумяващо) И все пак, аз не мога да разбера защо е трябвало той да изнасилва Есмералда?! Нали са били приятели?

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. Да, обаче оставала непреодолома психологическата бариера, след няколкото му предишни провала при госпожица Мавродиева. Ето защо решил да я изнасили! Възползвал се от нейния афинитет към паранормалното, затова се намъкнал в плътно прилепнало черно трико – като фаталната Мюзидора, жената-вамп от филма „Ле Вампир“. След това почернил лицето и величествения си лоб с изгоряла коркова тапа – като Ал Джонсън във „Дъ Джаз Сингър“, първия звуков филм в историята на киното. Знаейки, че Есмералда страда от кокоша слепота, изнасилвачът развил бушоните и се вмъкнал през прозореца; така парализираната от ужас девица станала лесна плячка на животинската му похот, а на сутринта сама създала мита, че е изнасилена от полтъргайст…

ПОЛИЦАЙ. (почесва се озадачено по врата) Но, д-р Охниминчев, преди началото на операцията споделихте, че тези тримата имат желязно алиби, що се касае до изнасилването?!

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. О, да! (усмихва се загадъчно) Този момент се оказа върхът на сладоледа в цялата тази мистерия, затова нека го оставим за най-накрая… Във всеки случай, ключът за Коликочевската  загадка се оказа посещението ми при госпожица Есмералда. Информацията, която получих от нея, късите кестеняви косми по възглавницата и, китайските кецове № 42 ½ - всички следи наистина водеха неумолимо към учителя Мухоморков. Подслушвайки разговора ни, той се е почувствал застрашен, затова наредил на дясната си ръка Черномор Хайдутов да я убие, преоблечен в женски дрехи (отново като във филма „Psyho“). Останалото го видяхте сами...

 

Великият детектив приближава към дегизирания Всеволод, бърка в някакъв таен джоб на черното му трико и вади мобилен телефон. Тиква го в ръцете му.

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. Хайде, време е на сцената да се появи и последното действащо лице... плюс д-р Джеки. Извикайте ги, Ваше Величество!

 

Всеволод нещо се инати, затова единият от полицаите опира в ребрата му дулото на пушката си.

 

ВСЕВОЛОД. (говори по телефона) Ало, ти ли си? Да, ела веднага при мен, в офиса. Забери и д-р Джеки!

 

След малко в офиса влизат двама – д-р Джеки и още един Всеволод Мухоморков! Почти всички ахват.

 

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. Задръжте и двамата! Смятам, че д-р Джеки трябва да отговаря пред закона и за поразиите, нанесени от иманярската му дейност върху националното историческо наследство. (кратка драматична пауза) А сега, запознайте се и с клонинга на г-н Опасен ум!!! Да, пред вас стои живото доказателство за епохално постижение на българската наука. Не може да се отрече гениалността на този прогимназиален учител, който успя да изпревари британските и севернокорейските учени. Но, както виждате, нашенският Франкенщайн създаде своя хомункулус, за да си осигурява алиби при маниакалните си кроежи! А това е още едно доказателство в подкрепа забраната за клониране на хора!

КЛОНИНГЪТ. (изчервявайки се) Извинете, трябва ли да разбирам термина „хомункулус“ като обидна квалификация?

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. Прощавайте… (великият детектив финализира мистерията на полтъргайста от Коликочево) Но, както е казал народът – the game is over, господа Мухоморкови! Според мен, най-уместно е Мухоморков-син, ако мога така да се изразя, да бъде отведен за изследвания в БАН. Естествено, Мухоморков-баща задължително ще се срещне с Темида, но той има нужда най-вече от опитен православен свещеник, с чиято помощ да се освободи от обсебилата го демонична сила, представяща се за Духовен учител от Астрала. Апропо, от полза за цялото село ще е час по-скоро да се възстанови оскверненият храм. За целта аз съм готов да даря наследствените си земи, веднага щом вляза във владение над тях…

 

Завеса. Тримата полицаи от НСБОП прекарват през авансцената четиримата арестанти, закопчани с белезници един за друг. После се чува двигателят на полицейския джип, който ги откарва. Завесата се вдига; пропяват втори петли, когато Евлоги Охниминчев почуква по прозореца на Есмералда.

 

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. (усмихва се неловко) Прощавай за безпокойството, но мога ли да оставя на съхранение при теб тези колчета?!

ЕСМЕРАЛДА. Естествено!..  (хваща ръката му) И само това ли имаш да ми кажеш?

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. (прокашля се) Не, разбира се... Ти си чудесно момиче... И много ми се иска да ти помогна да излезеш от блатото на окултизма… Сама видя докъде стигна Всеволод, воден от Духовния си учител. Можеш да не се съмняваш, че заслугата за биоенерголечителските ти способности е на някаква тъмна сила от същия сорт… Виж, забележителният глас наистина ти е дар от Господа. Щом търсиш духовното съвършенство, спомни си думите на Христос – „Аз съм Пътят, и Истината, и Животът!“ Иди в манастир, пей ангелогласни химни на Бога и ще се спасиш…

ЕСМЕРАЛДА. Но как ще успея да смиря сърцето си, като знам, че ти съществуваш?! Както се пееше в песента – косите ще си почерня, ала очите - не мога!..

Д-Р ОХНИМИНЧЕВ. (усмихва и се с много нежност) О, няма невъзможни неща! (сваля демонстративно сините си контактни лещи)  Виждаш ли – контактни лещи, сини...

 

 

К Р А Й

 

 

На сцената се появяват двамата редактори. С пъшкане пренасят и сглобяват компютрите си – явно се готвят да продължат журналистическата си работа.

 

РЕДАКТОР I. (гледа към публиката) Абе, колега! Тия хора хубаво ни поръкопляскаха, ама защо не си тръгват?! Какво, представлението ни било много кратко ли? Абе то се е видяло, че ще сменяме професията ...

РЕДАКТОР II. Ами да караме нататък. Щом сме се хванали на хорото... Моля те, кажи на колегите да пийнат по една бира и да излизат на сцената. Всъщност, нека си вземат пиенето и да идват направо тука – нали втората пиеса е такава, баровска: „ПОЛТЪРГАЙСТ ВЪВ „ПЛЕЙБОЙ БАР“ !

 


напред горе назад Обратно към: [Полтъргайст][Петър Марчев][СЛОВОТО]

 

© Петър Марчев. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух