напред назад Обратно към: [Публикации в сп. Медиа свят][Мартин Митков Митов][СЛОВОТО]



Хората не са се отказали още от литературата


През последните години има все повече литературни произведения в Интернет. Българското пространство също изобилства от автори и произведения. И тези произведения се четат, независимо дали на екран или на хартия. Едновременно с това издадените тиражи на хартиени книги нарастват, както в световен мащаб, така и в България. Очевидно човечеството все още не смята да се отказва от четенето.

Първият сериозен сайт, публикуващ литература в Интернет, е този на Майкъл Харт, наречен проект "Гутенберг" (www.gutenberg.net). Началото му е поставено през далечната 1971 г., когато той получава операторски права за сървър в лаборатория на университета на Илинойс. В онези години хората са разполагали с повече часове достъп до компютърни мрежи, отколкото са можели да оползотворят, и такива оператори са били окуражавани да правят каквото намерят за добре с това богатство от "свободно време" с надеждата, че ще се усъвършенстват в работата си. М. Харт просто се оказва в подходящото време на подходящото място. Според него най-голямата полза, която би могла да бъде извлечена от предоставените му сървър и компютърно време са не изчисленията, а съхраняването, обновяването и изследването на всичко, което се намира в библиотеките. След това той пристъпва към набирането на "Декларацията за независимостта на САЩ" и се опитва да я изпрати на всички, свързани към мрежите в университета.

Тезата, върху която Майкъл основава проекта "Гутенберг", е, че всичко, веднъж вкарано в компютър, може да бъде възпроизведeно безброй пъти. Щом книга или някакъв друг материал влезе в паметта на компютъра, от нея вече ще могат да се правят неограничен брой копия. Чрез Интернет всеки би могъл да получи копие от подобна книга.

Тази идея налага няколко изисквания. Електронните текстове в "Гутенберг" трябва, например, да бъдат представени в най-простия и лесен за използване вид. Затова за електронните текстове на проекта се използва така наречената система Plain Vanilla ASCII. Това е най-разпространения формат за текстови файлове - 99 процента от софтуера и хардуера, на които човек би могъл да се натъкне, може да чете и претърсва тези файлове. В духа на същите изисквания се подбират такива текстове, от които би се интересувала и ползвала голяма част от аудиторията. Трудно е днес да се определи колко произведения има в момента на сървърите на проекта, но са хиляди. И нарастват всекидневно...

Електронните текстове по проекта също така трябва да бъдат толкова лесни за употреба, че никой да не се тревожи как ще ги използва. Създателите на проекта окуражават потребителите да подобряват текстовете по различни начини и да ги разпространяват във всички съществуващи операционни системи. Всеки, който желае, може да направи каквито промени иска по вече готовия електронен текст (за собствено ползване), без да трябва да пренаписва книгата.

Цялата тази работа се извършва от над хиляда доброволци от цял свят, които работят по проекта в свободното си време. Работата им се координира от Майкъл Харт и няколко доброволци с по-голям опит. Засега усилията на организацията са насочени предимно към англоезичната литература, но активно се търси разширяване на обсега на дейност към други езици и култури. До момента има текстове на английски, немски, френски, испански, португалски, латински, шведски, датски, китайски, японски, български... Да, на сървърите на проект "Гутенберг" могат да се намерят и произведения на Ботев, Славейков и Вазов.

Обикновено доброволческата работа се състои в подбирането на книги, върху които вече не действа законът за авторското право или които никога не са били защитени от него. Почти универсален ориентир в това отношение е дали книгата е излязла за първи път преди 1923 г. Важно е да се отбележи, че тук става въпрос основно за англоезични книги и за Закона за авторското право, действащ в САЩ. Процедурата по включването в проекта като доброволец е описана доста подробно на самия сайт.

В Интернет могат да се намерят още много виртуални библиотеки, както на английски, така и на почти всички други езици. Няма да се спираме на останалите, всеки може да ги намери в търсачки като Yahoo, Google и др.

Българската литература също не липсва. Допреди пет години в Мрежата нямаше почти нищо българско, докато днес може да открием хиляди произведения на различни автори. Една от първите български виртуални библиотеки е "Велкия" (www.bulgaria.com/welkya), но за жалост тя отдавна не се поддържа. Най-големият и най-пълният сайт за българска литература е "Словото". На този сайт, освен произведения на стотици автори, могат да се открият и теченията на редица литературни вестници и списания. Основният адрес на "Словото" е slovo.orbitel.bg. От известно време се подготвя нов вариант на сайта с база данни и нов дизайн, с адрес slovo.bg, където всъщност са и най-новите произведения, включени в библиотеката. Освен това има и огледален сървър в САЩ с адрес slovoto.org - за по-бързо и удобно ползване от живеещите в Северна Америка. В сайта има и широка мрежа от връзки към виртуални книжарници, издателства и други сайтове за литература. На сървърите на "Словото" са и страници на Сдружение на български писатели, на научни конференции, на различни литературни клубове и кръжоци. А чуждоезиковите варианти на някои произведения дават възможност и на доста чужденци да се запознаят с българската литература, без да е необходимо да знаят български. И "Словото", както и проект "Гутенберг", се прави изцяло от доброволци, през свободното им време.

Във връзка с Mеждународния месец на достъпността (април) трябва да отбележим, че както сайтът на проект "Гутенберг", така и на "Словото" позволяват и на много слепи хора да се докоснат до литературата. Благодарение на един доста прост и удобен софтуеър дигитализираният текст в Интернет е напълно достъпен и за незрящите.

 

 

Първа публикация: сп. Медиа свят, април 2002 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Публикации в сп. Медиа свят][Мартин Митков Митов][СЛОВОТО]

 

© Мартин Митков Митов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух