напред назад Обратно към: [Публикации в сп. Медиа свят][Мартин Митков Митов][СЛОВОТО]



Седем мита за публикуването в Интернет


Световната мрежа все повече нараства, все повече текстове намират място в нея. Което поражда и немалко въпроси и проблеми. Този бум на публикации в Интернет е родил и доста митове. Ето някои от тях:

 

Мит 1: Интернетът ще измести книгите

И досега книгите все още са актуални - те дори могат да открият нови начини, за да преуспеят в новата ситуация. Виртуалните книжарници са в състояние да направят така, че труднооткриваемите книги да са по-лесно откриваеми. Чрез продажба на книги през Интернет може да се достигне до неимоверно по-голям пазар, отколкото си позволява нормалната книжарница. А и практиката показва, че дори една книга или текст да са публикувани изцяло в Интернет, хората все още предпочитат да си купят хартиеното издание и да четат оттам. Печатните книги не са застрашени от появата на "е-книгите".

 

Мит 2: Интернетът ще измести списанията и вестниците

От 1997 г. повечето списания и вестници започнаха масово да публикуват своите текстове и в Мрежата. Някои дори смятат да прекъснат получаването на изданията и да изградят онлайн издания съгласно нуждите на индивидуалния читател. Това принуди доста хора да гадаят дали печатната журналистика (печатът) ще изчезне както динозаврите.

Подобни становища явно са преждевременни. Повечето издания открили, че е много трудно да реализираш печалба през Интернет чрез реклама или чрез продажба на абонаменти. Следователно, повечето печатни издания, които поддържат онлайн присъствие, гледат на сайта като на допълнение към техните печатни издания - или като копие на печатното издание, разширение на това издание, архив за бъдещи издания, или като на място за абонамент.

 

Мит 3: Истинското писане ще бъде изместено от мултимедиата

Една от примамките на Интернет е възможността да се изграждат сайтове, които предлагат не само думи, но и графики, аудио клипове, анимация, дори видео. Беше предсказано, че потребителите ще се скупчат, примамени от тези високи технологии, интерактивни сайтове, изоставяйки онези, които предлагат по-отегчителни и традиционни материали.

Уеб сърфистите са неспокойни, щраквайки с мишката от едно място на друго, нежелаейки да останат над текста или да поемат трудна информация.

Истината доказа точно обратното. Докато без колебание изобилието от хиперлинкващи уеб сърфисти съществува, днешните Интернет потребители казват, че "съдържанието е цар". Или казано с други думи, главната част от потребителите сърфират из Интернет, за да получат информация от тях, а не тръпка. Докато много онлайн публикации търсят хипертекстове, които дават възможност на читателите да избират и подбират кои части от статиите да четат, голяма част от другите публикуват традиционни статии, които имат начало, същинска част и край.

 

Мит 4: "Доброто" писане не може да се конкурира на терена на Интернет

Днес почти всеки може да си направи Интернет страница и да публикува всичко на нея. Много писатели или бъдещи писатели виждат в това възможност да публикуват онлайн техните неиздадени разкази, поеми, стихове, романи и статии, очаквайки без колебание нетърпеливата публика да намери пътя към техните страници.

Нараства броят и на големите виртуални библиотеки, немалко от които приемат и неутвърдени автори.

Лошото писане не е наводнило пазара, защото той не се е променил: читателите искат качествени материали и търсят страниците, които им ги предоставят. Крайният резултат е, че в действителност Интернет средата открива много повече възможности за добрите писатели, отколкото преди са съществували в печата.

 

Мит 5: Всичко, което се постави в Интернет, ще бъде откраднато

Пиратството е от голямо значение за онлайн авторите, но досега тази тревога е от слабо значение. Откритата кражба на материали става по-рядко, отколкото се очакваше. Една причина би могла да бъде, че подобна кражба е лесно откриваема: всичко, което трябва да се направи е да се въведе една отличителна фраза от дадено онлайн писание в някоя Интернет търсачка, за да се види дали се появява на някой друг Интернет сайт или под друго име. Ако това е така, наистина е доста лесно да се проследи собственика на нарушението.

Електронната поща е доста по-проблемна. Когато се препращат от един човек на друг разкази, извадки, цитати от уеб сайтове и електронни вестници, както и други материали (включително цитати от печатни книги) често се пропуска техния автор. Става лесно за получателите да приемат, че препратената извадка или е анонимна, или е обществена и да продължат да препращат без да споменават по някакъв начин автора. Докато подобни препращания са третирани като посегателство на авторското право, все още не се обръща достатъчно внимание дали електронната поща е в оригинален вариант на публикацията и следователно по този начин вреди на истинския автор.

 

Мит 6: Вие ще загубите вашите права и авторското право

Докато авторското право все още съществува като юридическо понятие (и материалите в електронен вид се запазват изцяло от момента на създаването както печатните) въпросът за загубване на правото е наистина реалност. Вероятно най-голямата кражба, която Интернет е създал за писателите, е рискът от загубата на авторските права. Този въпрос се отнася до всеки писател. Законите все още съществуват и в тях не се прави разлика, дали носителят на авторското право е публикувал онлайн или на хартия. По-сложен е въпросът за прилагането на тези закони, но се надяваме постепенно и той да намери своето решение.

 

Мит 7: Цитирането на текстове, вече публикувани в Интернет

Ползващите отдавна глобалната мрежа знаят, че често адресите на страниците се сменят, някой сървъри изчезват, местят се, изтриват се части от съдържанието. Текстът в Интернет е динамичен, в смисъл, че много лесно може да бъде променен и коригиран. Това донякъде е и предимство - една печатна грешка в текст на хартия остава завинаги, докато във файл винаги може да бъде поправена. Но какво би станало, ако се позовем на дадена част от текст, публикуван в Интернет, а в следващия момент се окаже, че авторът е решил да изтрие именно този текст.

Има вече много стандарти как трябва да се цитира от Интернет, но не се споменава как да се действа в случаи, когато споменатият от вас адрес вече не съществува. Порталните сайтове отдавна се опитват да се изчистят от dead links ("мъртви връзки"), но за това се изискват непрекъснати проверки и корекции на съдържанието.

Все пак съществува един адрес в Интернет - archive.org, на който могат да се намерят стари версии на почти всички уеб сайтове. Паякът на този сайт обикаля, търси и архивира сайтове от 1996 г. насам, а за България - от 1998 г. Не всичко може да се намери на този сървър, трудност за него са и фреймовете, но все пак това е едно място, решаващо част от проблемите ви. Най-голямата търсачка Google.com също предлага архив на част от страници, но доста по-ограничен.

 

Първа публикация: сп. Медиа свят, юли 2002 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Публикации в сп. Медиа свят][Мартин Митков Митов][СЛОВОТО]

 

© Мартин Митков Митов. Всички права запазени!


© 1999-2019, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух