напред назад Обратно към: [Публикации в сп. Медиа свят][Мартин Митков Митов][СЛОВОТО]



Защо българските фирми избягват окончанието .bg


Много хора печелят сериозно от продажба и препродажба на имена на домейни и затова, поради жаждата за нови имена и повече приходи, има непрекъснато заявки в ICANN (организацията, управляваща световната домейн система) за въвеждане в употреба на нови области на имената. Националното окончание за България е .bg.

Националните области на имената се раздават не на официалните органи на държавите, за които са предназначени, а на посочена по собствено усмотрение от ICANN организация. За България това е фирмата Цифрови системи, Варна, която е първата упълномощена организация да раздава имена в областта .bg. От миналата година областта .bg се управлява от register.bg. Регистър БГ ЕООД е еднолична собственост на Цифрови системи.

Българските фирми и организации е редно да предпочитат домейн в областта .bg, най-вече защото си е наш, български, има много свободни и хубави имена, по-лесен е за запомняне и е по-малък риска за грешка, отколкото при .com, .name, .biz. Не на последно място - средствата за него остават в България, докато купувайки си домейн от типа .com или .net средствата отиват в американската икономика.

Няколко са причините обаче българските фирми да избягват това окончание. Имената в областта .bg са едни от най-скъпите в света. Първоначалната инвестиция за нашенско име с ДДС възлиза на 120 долара - около 10 пъти повече от .com. Процедурата по регистрацията е тежка и без гаранция, че ще получите точно името, което искате. Все още няма възможност за управление на данните от домейна чрез уеб интерфейс и всяка промяна на данни изисква няколко дни, писане на писма и факсове на хартия, дълги разговори с хора, които отказват да разберат какво им говорите или просто не им пука. Регистърът продава домейните лично и не позволява да се използват посредници при регистрацията.

Тъй като в общия случай всеки по света може да купи име на домейн в Интернет в произволен регистър, използването на национални домейни не е географски ограничено. Това често се използва от маркетинговите специалисти за създаване на нови и запомнящи се търговски марки. Например .to (областта на островите Тонга) е интересно за българските потребители, тъй като съвпада с членуване за среден род - netinfo.to (Нетинфото), slovo.to (Словото). Сериозна употреба има .tv - окончанието на островната държава Тувалу. Тъй като това е съкращението и за телевизия, домейнът се предпочита от телевизии, като bgweb.tv, evrokom.tv. Окончанието на Лихтенщайн .li може да се възприеме като въпросителната частица "ли" и това е използвано за сайта ide.li - портал за българи, живеещи в чужбина. Швейцарското .ch се използваше от първия български портал Гювеч (gyuvet.ch), които се опитаха да минат "без окончание", т.е. като интегрират името на областта .ch в търговската си марка.

Имаме късмет, че България почти се опази от спекуланти с домейни, макар че при подобен опит домейнът gyuvetch.com беше предлаган на собствениците на "Гювеч" за баснословна сума и то след като същите спекуланти бяха изпиратствали целия портал "Гювеч" няколко години по-рано. Преди време регистрацията на име с окончание .bg беше свободна и безплатна. Тежките правила за регистрация на домейн в областта .bg и високите цени също са в резултат от дейността на "бизнесмени", които опитаха да саботират процедурата като регистрират наред и без да имат нужда от това имена на домейни на всички известни фирми и организации в България. Като ответна реакция варненската фирма въведе сложната и скъпа процедура. Крайният ефект е, че повечето български фирми и организации днес са с уеб адреси с небългарски окончания.

Отрицателните ефекти са много, тъй като системите за търсене и анализ на посещаемостта отчитат слаба активност на български сайтове (с разширение .bg) и стигат до извода, че българският Интернет е слабо развит. Съответно интересът за инвестиции е малък, интересът към български фирми също, софтуерните фирми не мислят за локализиране на продуктите си за толкова тесен пазар и т. н.

Трудност за българския пазар е и това, че все още домейните са само на латиница и то в английския й вариант. Има опити за домейни на кирилица, но окончанията остават на латиница и това прави безсмислено използването им. Пред фирмите стои проблем дали да транслитерират името си, дали да го преведат на английски или да изберат друго име за сайта си и с това да въведат нова търговска марка. Ако се избере транслитерацията като вариант - коя транслитерация? "Ш" на френски се изписва ch, на английски sh, на немски "sch", на турски - "ş" и т.н. Подобни проблеми има и с "к", "ч", "ц". Примери от практиката показват различно транслитериране на "ц" като например tzum.bg и cska.bg. Още по-сложно е при буквата "ъ", при която има още повече варианти на препредаване.

Преводът на английски на името не винаги е сполучлив, особено в случаите, когато правописът създава затруднения и на англоговорящите. Фрапантни примери за това са сайтовете на държавните институции parliament.bg, president.bg и government.bg. Необяснимо е и защо точно на английски трябва да са имената на най-висшите органи за управление на българската държава. Още по-заплетено става при избора на домейн за отделни министерства и агенции, като например www.doe.government.bg или www.navet.government.bg. Странно е и защо Агенцията по приватизация не е регистрирала домейн privatization.bg, а ползва priv.government.bg. Едва ли 50 долара годишна такса е основния проблем.

Преводът на английски на един домейн е сполучлив само тогава, когато е ориентиран към чужденци и се очаква да бъде ползван предимно от англоговорящи. Но има пример и за странно несъответствие между съдържание и домейн като novinite.com, един сайт изцяло на английски и само за чужденци, а едновременно с име, което нищо не би говорило на ползващите го американци или англичани. Примери за неуместни имена има много, за съжаление, но искам да дам и два примера за успешно създадени домейни, които се превърнаха в сериозни търговски марки като dir.bg и abv.bg. Едва ли е случаен фактът, че това са и най-посещаваните български сайтове.

 

Първа публикация: сп. Медиа свят, декември 2003 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Публикации в сп. Медиа свят][Мартин Митков Митов][СЛОВОТО]

 

© Мартин Митков Митов. Всички права запазени!


© 1999-2014, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух