Обратно към: [Мартин Митков Митов][СЛОВОТО]

Много модерна беше доскоро темата за мишката, която щяла да изяде книжката. Е, не я изяде. Не че е искала...

Още при появата на първите виртуални библиотеки се заговори за изчезването на книгата, за това как тя ще бъде заместена от интернет. В България това съвпадна с икономическата криза. Започнаха да се купуват все по-малко книги. И някак логично изглеждаше, че хората четат по-малко, щом купуват по-малко. Журналисти, склонни към ефектни заглавия, видяха края на книгата. Мастити критици започнаха да плюят интернет като едно зло, което развращава и едва ли не унищожава културата. А истината е далече и встрани.

Като полиграфист виждам много добре как паднаха тиражите и това не ми е приятно. Но като създател на двете най-големи български виртуални библиотеки виждам, че българите не само не са спрели да пишат и четат, а че все повече търсят писаното слово.

Говорейки за интернет, често се пропуска факта, че там има и много виртуални книжарници. Които продават именно книжни издания. Излишно е да давам пример от световния пазар, където книжарницата Amazon.com е един от най-печелившите виртуални магазини. В България не е така, но това е главно заради икономическата криза, заради ниската покупателна способност на хората, а не заради липсата на интерес.

Докато издателите (с малки изключения) се притесняват, че младите вече не четат, проучванията в сайтовете на Сдружение „Словото“ показват, че около 55% от аудиторията е на възраст до 25 години. Докато повечето издатели се притесняват, че публикуваният в интернет текст пречи на продажбите, практиката показва, че е точно обратното. Един български пример: „Естествен роман“ на Георги Господинов е онлайн в пълен обем от 5 години. През това време претърпя и две книжни издания, чийто тираж е почти изчерпан. Въпреки че книгата може да бъде намерена безплатно в Мрежата. Практиката показва, че ако един текст, независимо дали откъс или цяло произведение, е съпътстван и от връзка към онлайн магазин, откъдето може да се купи съответната книга, продажбите се увеличават, а не намаляват. Разбира се, това важи за качествения текст, за хубавата, продаваемата, ценена и търсена литература.

Друг пример — в миналогодишното издание на конкурса за роман на годината на фондация „Вик“ публиката избра книгата „Елада Пиньо и времето“ на Керана Ангелова. Не само защото романът е хубав, а защото читателите го познаваха — Керана Ангелова беше единственият номиниран автор, представен сериозно и в интернет. Не е за пренебрегване и фактът, че около 2/3 от гласувалите читатели направиха това онлайн. Което отново опровергава тезата за противопоставяне на книгата и Мрежата. Но... този роман не може да бъде закупен онлайн, няма го във виртуалните книжарници, така и не се направи допечатка, въпреки рекламата около конкурса. Съответно няма ги и приходите, които би трябвало една награда да донесе на издател и автор. И тук е проблемът: при хиляди регистрирани издателства в България, само десетина имат своя страница в интернет. А все повече читатели вече търсят там книгите, не по уличните сергии.

Излишно е да сравнявам и аудиториите на специализираните издания — всеки един от сайтове като slovo.bg, liternet.bg, slovesa.net има дневно повече читатели отколкото вестници като „Култура“ и „Литературен вестник“ седмично, дори месечно. А тези сайтове публикуват и оперативна критика, т.е. представят книги. Но докато в едно книжно издание е почти невероятно да прочетете откъде може да бъде закупена съответната книга и за колко, в сайтовете почти винаги има връзка към виртуална книжарница, т.е. с едно натискане на мишката (да, онази страшната мишка, която щеше да изяде книжката) можете да поръчате и закупите желаното произведение. Много пъти рубриката „Витрина“ в „Литературен вестник“ ме е предизвиквала да поискам да си купя определена книга, но нито разбирам как, нито откъде, нито за колко. Докато по данни на виртуална книжарница books.bg ежедневно има стотици кликвания от виртуалните библиотеки и информационни издания към мястото за закупуване на книга. А това е само една, при това малка виртуална книжарница.

В специализираното онлайн издание за новини от областта на културата и изкуствата „Словеса“ досега почти не е имало случай да пристигне покана за премиера на книга. Когато там се качи обява или репортаж за премиера, това е главно благодарение на авторите или техни приятели, които са си направили труда да оповестят събитието. Издателите и в това отношение изостават, а всеки знае, че именно на премиерите се купуват немалко книги.

Българинът не е спрял да чете и няма да престане да чете. Но за да чете повече, трябва да знае къде да намери книгите. Интернет все повече ще се превръща в Мястото, където можеш да срещнеш търсената книга.

Първа публикация: сп. "Книгите днес", бр. 2 (2005), стр. 36, рубрика Виртуална библиотека.

Обратно към: [Мартин Митков Митов][СЛОВОТО]

© Мартин Митков Митов. Всички права запазени!