Обратно към: [Мартин Митков Митов][СЛОВОТО]

„Тук се чувствам у дома. Това е едно притегателно място“ — това са думи от последното интервю на актрисата Маргарита Дупаринова. Изречени в Созопол.

Созопол е един от най-известните български морски курорти. Любимо място на поколения актьори, музиканти, художници, писатели... Разположен на два скалисти полуострова, заобиколен от три острова и няколко плажа той е бил важно пристанище в миналото, а днес е предпочитан град за почивка и развлечения с прекрасните плажове, чиста и топла морска вода, архитектурни забележителности и гостоприемни местни жители.

Созопол е най-старият град по българското Черноморие. Според историците първите му обитатели са се появили пред 6 000 години. Тогава нивото на Черно море е било по-ниско и днешният созополски полуостров е бил остров, съединен с остров Кирик и Юлита. Провлакът, който сега съединява Стария град с континента, се е образувал след 5 век пр. Хр., когато жителите на античния град са насипали каменен път, акумулирал след това около себе си пясъчни наноси. Днес на него са разположени Централния плаж, градския парк, читалището, Археологическия музей, Амфитеатъра, автогарата. Между града и островите Св. Иван и Св. Петър до 18 век са съществували още две островчета — Милос и Гата, вече разрушени от морето.

Според античните писатели, през 611 г. пр. Хр. група преселници от малоазиатския град-държава Милет и от град Фокея са основали на днешния созополски полуостров нов полис, който нарекли Аполония. Другите гръцки колонии в Черно море — Месембрия (Несебър), Одесос (Варна), Бизоне (Каварна) и Дионисопол (Балчик) се появяват едва след 100-150 години.

Първоначално античната Аполония владее само созополските острови и близката им околност, но постепенно разширява територията си до Маслен нос, билото на Меден рид и крайбрежието до днешния град Поморие, основан като аполонийска колония Анхиало. Според античния географ Страбон, на юг територията на Аполония е достигала до нос Тиниада (днес в Турция). Малки аполонийски селища са създадени в Ахтопол, Китен, на Маслен нос и нос Атия. Това прави Аполония един от най-големите гръцки градове-държави, наричан често Аполония Магна.

Големият и естествено закрит от островите пристанищен залив дава възможност за развитие на търговията с жито, дървен материал, метал, сушена и солена риба, сол. Доказателство за развитото корабоплаване и морска търговия е голямата колекция от оловни щокове и каменни котви в Археологическия музей на Созопол. Древните жители на града погребвали мъртвите си в некрополи до плажа „Харманите“, по пясъчните хълмове над плажа на „Каваците“, а тракийците — в селищни могили в околността. Последните са унищожени, но некрополът при „Харманите“ е цялостно разкопан и днес все още може да се види.

Територията на древния град е била опасана с крепостни стени, част от които са оцелели до днес. В близост до Пристанищното управление е запазен фрагмент от четириъгълна крепостна кула. Южната крепостна стена, заедно с кула и древен кладенец, са реставрирани съвсем наскоро, като е създаден и частен музей към тях.

Своята независимост Аполония губи след превземането й от римляните през 72 г. пр. Хр. Макар и в периферията на империята, градът запазва позициите си на голямо пристанище и транзитен център за стоки от и за източните балкани.

След 330 г. Римската империя е разделена на две и Аполония става още по-важен търговски център, само на 12 часа път по море от столицата Константинопол. Тогава Аполония сменя и името си на Созопол, вероятно във връзка с въвеждането на християнството като официална религия. Созополис на гръцки означава „спасеният град“. В началото на 5 век той вече е седалище на епископ.

Градът влиза в пределите на Българската държава през 705 г., когато заедно с областта Загоре е подарен на хан Тервел. До падането му под османско владичество той няколко пъти се връща във Византия и обратно като част от България. Турците го превземат през 1453 г. През средновековието до 19 век той е главно българско пристанище със специален статут — част от жителите му били данъкоплатци в лично владение на турския султан. Другата част били с военни задължения, изразяващи се в строеж на 2 — 3 галери годишно за османския флот...

През Средните векове в Созопол и околностите му е имало много църкви и няколко манастира. Най-голям е „Св. Иван“ на едноименния остров. На острова с манастира „Св. Кирик и Юлита“ днес е разположена Военноморската база.

През 1829 г. градът е превзет от руска ескадра и в околностите му били изградени фортификационни съоръжения. Цялото население помагало, дори била сформирана местна въстаническа дружина. След мирния договор, който връщал града в пределите на Османската империя, цялото население, страхувайки се от репресии, се изселило на Кримския полуостров в Русия. Техните потомци днес са известни като „кримски българи“. След войната градът бил заселен отново с българи от района на Малко Търново, Звездец, Веселие, Росен. Тук се заселили и гръцки рибари от егейските острови. По време на освобождението Созопол е наброявал 300 гръцки и 130 български семейства, а общият брой на жителите му е 4408 души. Днес населението му е около 5000 души, като много рядко може да се чуе гръцка реч.

Османското нашествие е разрушило средновековните църкви в Стария град. На тяхно място християнското население е издигнало малки параклиси, някои запазени и днес. Три големи църкви са били издигнати на мястото на стари, като най-стара от тях е „Св. Георги“ в центъра на града. Църквата „Св. Зосим“ е в градския парк, „Св. Богородица“ (под закрилата на ЮНЕСКО) е дълбоко вкопана в земята — съгласно изискванията на османските власти от 15 век.

Загубил водещата си роля на голямо пристанище през 19 век Созопол остава предимно рибарско селище. От началото на 20 век е туристически и културен център. Богата културна програма има около 17 юли, ден на Св. Марина — покровителка на града. През цялата година из Стария град можете да видите художници, рисуващи върху картон или направо върху платната старите къщи, лодките, скалите... Поети, драскащи в тефтерите „стихове от натура“. Улични музиканти и артисти.

Всяка година през септември тук се провеждат Празниците на изкуствата „Аполония“, организирани от едноименната фондация. Ако сте чували термина „културен туризъм“, но не знаете какво означава — Созопол и фестивалът Аполония го обясняват и показват по категоричен начин. Морският туризъм е лесно обясним — слънце, море, плажове, атракции (водни колела, „банани“, джетове...). Вечер — в някоя кръчма, после дискотека. В началото на септември Созопол предлага една малко по-различна схема — през деня море, вечер — култура. И то не някакви скучни мероприятия, а действително качествено и богато разнообразие — театър (хитови постановки от изминалия сезон плюс премиери, евентуални хитове от следващия сезон, театър на маса); класическа музика в неповторима обстановка — сред експонатите на Археологическия музей; народна музика и танци, балет, попмузика, естрада, джаз (в джаз клуба можете да поръчате и питие докато се наслаждавате на изпълненията), литература (нашумели заглавия и премиери), изобразително изкуство, фотография, кино — нови български игрални и документални филми. Не са забравени и децата — Детската Аполония предлага съпътстваща дневна програма. Много от представяните концерти и постановки са уникални, т.е. можете да ги видите само по време на фестивала в Созопол. Други са чужди групи, дошли само изпълнението си на Аполония. Участват и много провинциални театри и състави, които едва ли можете да видите в столицата. Накратко — по време на Аполония в Созопол ще се чудите къде да отидете вечерта не поради липса на възможности, а поради прекалено голям избор.

През 2006 г. фестивалът ще се проведе за 22-ри пореден път и посетителите му ще могат да видят премиерните представления на постановките „Отделената глава“, „Дон Жуан“, „Спи с мен“, камерни концерти на наши и чужди изпълнители, представяния на книги на Емил Андреев, Теодора Димова, Георги Тенев и др., концерти на Тони Димитрова, Пламен Ставрев, „Д2“, „Сигнал“, Николина Чакърдъкова, Васил Петров, Графа, Теодосий Спасов, ансамбъл „Филип Кутев“... Ще могат да разгледат изложбата „110 години Национална художествена академия“ и да видят нови български филми. Пълна и актуализирана програма има на сайта на фондацията — www.apollonia.dir.bg.

Не бива да пропускаме и заведенията — какво е Созопол без кръчмите?! Уютни малки ресторанти с българска и международна кухня опасват крайбрежието и плажовете. Не можем да изброим всички, но има и такива, които не бива да се пропускат. Ресторант „Ксантана“ над самия морски бряг в Стария град предлага неповторима атмосфера, богато меню, безупречно обслужване и страхотен изглед към морето и островите. Работи целогодишно и тук немалко автори на сп. „Одисей“ посрещат Новата година. На същата улица („Морски скали“) е и „Вятърна мелница“ — също много добра кухня и невероятно добро обслужване, плюс жива музика (предимно фолк). На ул. „Рибарска“ редовните посетители предпочитат ресторант „Кирик“ — кухня и обслужане на ниво, изглед към лодките и корабите на едноименния остров. За коктейли, кафе и сладолед най-посещавани са кафенетата в централната част на Стария Созопол, донякъде и заради стратегическото разположение — привечер целият град се изнизва пред култовия „Пъци бар“ и оттам можете да видите кой с кого се движи, а също и вас да видят сред известни артисти и музиканти. Но ако търсите по-тихо и романтично място задължително посетете коктейл-бар „Паликари“ — разположен над морските скали, с изглед към островите, тих и с безупречно обслужване, предлагащ всякакви алкохолни и безалкохолни напитки, но преди всичко уникални и незабравими мелби и палачинки. Арт-клуб „Мишел“ е в сграда паметник на културата и освен вкусни блюда, предлага сцена за авторска музика на различни известни и все още неизвестни рок групи. Саловете в пристанището не са най-доброто място за обяд или вечеря, но са изключително подходящи за купон или за едно последно питие преди лягане.

Интересни са и околностите на Созопол — местността „Каваците“на 4 км. южно от града, разположена между нос Св. Христос и нос Агалина. Местността Алепу, където сред екзотичен плаж, дюни и блата гнездят прелетни птици. Остров Св. Тома (известен и като Змийския остров), засаден с колекция от кактуси. Още на юг е местността Аркутино и устието на р. Ропотамо, където са най-големите пясъчни дюни и редкия вид пясъчна лилия. Повърхността на езерото Аркутино е покрита с водни лилии, между тръстиките има блатни ириси, лебеди, чапли, костенурки. Местностите са природни резервати, но долното течение на Ропотамо е плавателно и с корабче можете да стигнете до устието — там където живописната река се среща с морето. Преживяването си заслужава.

Статията е писана за сп. "Одисей" и е предадена за печат на 3.08.2006 г. В брой 9 са публикувани части от нея.

Снимки от Созопол можете да видите в Галерия М.М.Митов.

Обратно към: [Мартин Митков Митов][СЛОВОТО]

© Мартин Митков Митов. Всички права запазени!