напред назад Обратно към: [Виолина Енева][СЛОВОТО]



Еменския каньон - на една ръка разстояние


Мислех, че едва ли някога ще напиша пътепис, докато дъщеря ми не видя една от снимките на монитора. “Страхотна е!” – възкликна. И веднага с цялата възможна тактичност на тинейджърската си възраст допълни: ”Все едно, че не си я правила ти.”

 

След като отшумя действието на коктейла от смесени чувства, реших, че трябва да опиша мястото от снимката. Току виж получи някое възклицание: „Все едно, че не си го писала ти!” А може и да ентусиазира някого, да отиде да го види. Заслужава си.

 

Еменският каньон. Обявен е за защитена територия. Намира се на около 20 км от Велико Търново. Но тъй като съм градско чедо, свикнало да прескача единствено дупките по пътищата и да вижда въздуха, който диша, ми бяха необходими около 15 години, докато отида там. Може и да е било по-добре така. Само преди година-две намиращата се там Негованска екопътека е била обновена и основно почистена. Тя е особено привлекателна с атрактивните си дървени мостчета, които успешно се сливат с околната зеленина.

 

Местността е уникална, автентична. Не много посещавана, което означава също и достатъчно чиста. Не се опитвайте да откривате пътеката по следите от човешко присъствие. Боклуците не са достатъчни като ориентир за правилната посока. Но има маркировка, която дори нашата групичка от неопитни, но ентусиазирани туристи обърка само веднъж.

 

Еменският каньон е живописен пролом по поречието на река Негованка, приток на река Росица. Вярно, не е каньон с размерите на американските, но е чудесно умалено копие. Което определено е предимство – можете да го разгледате за един следобед и то без да Ви е необходим самолет.

 

Карстовите скали са невероятни. На места достигат височина до 50 м. Красотата на варовика се допълва от лятно избуялата растителност. Кара ме да мечтая за снимките, които мога да направя тук през есента. Представям си карнавала от цветове, който ще е обгърнал поречието на реката. Е, някоя друга есен навярно, която няма да е така подгизнало изгнила от дъждове, като тази.

 

От отсрещната страна на пролома входове на пещери изкушават да бъдат посетени. Само не се радвайте предварително. Без съответното алпийско оборудване са практически недостъпни. Както се казваше в един виц: „Прелести, прелести, но само за гледане.”

 

Да не забравя да ви разкажа за водопада. Той е крайната цел на разходката. Без малко да пропуснем да стигнем до там. От дървените мостчета също се виждат водопадчета, но по-малки. По-скоро бързеи. Спираш в средата на мостчето и като от трибуна наблюдаваш вечната битка между камъка и водата. Той – непоклатим, уверен, внушителен, преживял стотици години и сигурен, че ще преживее поне още толкова. Тя – палава и игрива, на места дори разпенена и гневна, променлива и променяща го.

 

Групичката ни беше така впечатлена от бързеите, че решихме, че сме видели самия водопад. Добре, че по планинските пътеки се срещат хубави хора. Обясниха ни усмихнато, че сме съвсем наблизо и ни показаха, как да стигнем до там. Разбрахме също, че ако продължим ще отидем до язовир Негованка и до няколко езерца. Може и до там да стигнем някога. Друг път!

 

Водопадът “Момин скок”. Грохот и сила. Величие. Водата пада от височина 10 метра в голям, ограден с високи, стръмни скали вир. Легендата разказва, че три български девойки се хвърлили от скалите във вира, за да не приемат турската вяра.

 

Растителността в каньона също привлича вниманието с многообразието и красотата си. Досега не бях виждала дивия вариант на саксийните циклами – бутурчето. Вижте го и Вие на снимките. Предполагам, че на тях ще откриете и други интересни представителни на флората.

 

Е, хайде, разглеждайте! И не забравяте, че местността си е наша родна, българска. Може никога през живота да не видите на живо Гранд Каньон, но Еменският е също толкова хубав и е на една ръка разстояние.

 


напред горе назад Обратно към: [Виолина Енева][СЛОВОТО]

 

© Виолина Енева. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух