напред назад Обратно към: [Георги Михалков][СЛОВОТО]



В казиното


Тази нощ в казиното беше шумно. Имаше невероятно много хора. Никога не е било така – помисли си Балтев. Сигурно беше дошла група от чужденци, които са решили да убият няколко часа. Това не пречеше на Балтев. Чужденците се бяха пръснали в цялото казино.

Балтев бавно вдигна чашката си с френски коняк и отпи малка глътка. Както винаги беше елегантно облечен, със строг черен костюм, с бяла риза, която на силното неоново осветление сякаш фосфоресцираше и с вишневочервена скъпа вратовръзка. Беше топло и по оплешивялото му теме като роса блестяха капчици пот. Не можеше да скрие хищния блясък в зеленикавите си очи, макар че от време на време се опитваше широко да се усмихва и един златен зъб проблясваше в устата му. И сега Балтев се усмихна или се опита да се усмихне, но не се получи. Много искаше да покаже на околните, че уж играе за удоволствие и парите въобще не го интересуват, а не беше така. От няколко години страстта по хазарта така го беше обладала, че не го оставяше нито през деня, нито през нощта. Залепила се като пиявица точно на сърцето му тя го смучеше неуморно и непрестанно. Балтев отдавна вече усещаше, че до края на живота си няма да се освободи от тази ненаситна пиявица и единственото, което можеше да направи е непрекъснато да задоволява изгарящата го като жарава страст. Едва дочакваше вечер да отворят казиното и идваше пръв. Сядаше на едно и също място и винаги играеше само на рулетката в средата на казиното. Беше дълбоко суеверен. Суеверието му много приличаше на пиявицата, която го изцеждаше. Мислеше си, че ако не сяда на едно и също място и ако не играе на точно тази рулетка – ще губи. Затова тези две неща бяха за него железни правила. Персоналът в казиното познаваше добре привичките му и по всякакъв начин се опитваше да му осигури спокойствие и настроение. Специално му запазваха мястото, дори ако малко закъснееше.

В града почти нямаше човек, който да не го познава. Притежаваше най-голямата и модерна фабрика за обувки, беше собственик, съсобственик и съдружник в различни фирми, имаше много недвижими имоти и всички го сочеха като един от най-богатите, а може би и най-богатия. Славеше се с бездушие като гранит. За няколко години беше успял да разори няколко души, дори двама или трима от тях минаваха за негови близки приятели и съдружници. Единият Стамат Запрянов, собственик на яхт-клуба се самоуби, а другите удариха дъното и оттогава не можеха да се вдигнат на крака, станаха най-бедните в Златобряг и само дето още не просеха по улиците на града. Но всичко това въобще не го интересуваше, Балтев се радваше на живота, печелеше, живееше във фантастичен лукс и всяка вечер по едно и също време се появяваше в казино “Златна перла” захапал дебела ароматна пура. И тази вечер, видимо доволен, седеше до огромната зелена маса и залагаше.

Преди топчето да се завърти пак, Балтев погледна дяволито Дина, която седеше до него и я попита:

– А сега, скъпа, на какво да заложим – на червено или на черно.

Дина вдигна малките си като черни перли очи и изчурулика:

– На червено, скъпи.

– Добре – изкашля се важно Балтев – щом ти казваш на червено – значи на червено ще спечелим.

Балтев не можеше да живее без жени. Винаги около него се въртяха няколко и то все млади, които можеха да му бъдат дъщери. Наричаше ги секретарки и в града нямаше друг директор или управител на фирма с толкова много секретарки. Балтев страшно се гордееше със секретарките си и всеки път с повод и без повод обясняваше, че провежда специални конкурси за назначаването им на работа.

– Моите секретарки – подчертаваше той с дебелия си басов глас – идват и се явяват на конкурса от цяла България. И да знаете не са случайни. Владеят английски, имат компютърна грамотност, завършили са икономика, право или мениджмънт, и така добре познават проблемите на фирмите ми, че успешно могат сами да ги ръководят.

Познатите и приятелите му го слушаха и се споглеждаха, защото обикновено секретарките му бяха двайсетгодишни и не беше много ясно как владеят английски, компютърна грамотност и как на тази възраст са завършили право, икономика или мениджмънт, а какво остава сами да управляват фирмите му, че Балтев да няма никакви грижи за нищо.

Изведнъж дребничката Дина подскочи и се развика:

– Спечелихме, спечелихме!

– Браво, скъпа, спечелихме – избоботи Балтев. – Каза червено и ето – червено, каза петнайсет и ето – петнайсет. Не случайно ти си най-скъпият ми и най-ценен талисман. С теб съм готов да играя цял живот от сутрин до вечер.

Доволен Балтев целуна бащински Дина по бузата и продължи да залага. Тази вечер, както почти винаги, щастието пак беше на негова страна. Птичето, което му помагаше, като че ли не отлиташе от рамото му за нищо на света. Въпреки, че около масата цареше напрежение, което приличаше на невидима кълбовидна мълния, която всеки момент можеше да гръмне, Балтев продължаваше да печели и всички наоколо знаеха, че печели почтено. Когато играеше той не лъжеше, не мамеше, а и нямаше как, играеше страстно и въодушевено, отдаден изцяло на хазартния огън. Повечето от постоянните посетители в казиното не му завиждаха и не се ядосваха, а приемаха всичко това като Божия воля. Добре го познаваха и знаеха, че ако е доволен от играта и от печалбата, накрая, призори, ще почерпи всички. Балтев лично се разпореждаше да затворят казиното и на всички вътре поръчваше кой каквото желае.

Тази нощ нещата пак вървяха натам. Виждаше се, че е доволен от играта и от печалбата.

– А сега, скъпа, – попита той – сега на какво да заложим.

– Пак на червено – отговори с готовност Дина. – Тази нощ ни върви на червено.

– Да! – съгласи се Балтев. – Не случайно тази вечер си в такава прелестна червена рокля.

И той изгледа Дина от главата до петите. Тя беше облечена в елегантна червена рокля, която открояваше стройните й бели като франзели бедра. От твърде дълбокото й деколте свенливо надничаха две едри и твърди като дъхави узрели дюли гърди. Русите й коси се спускаха като вълни по гладкия й гол гръб и разгаряха като огън в който пращи масло, жадните мъжки погледи.

– Спечелихме, спечелихме! – избухна пак като вулкан Дина.

– Е, това се казва неземен късмет – възкликна Балтев и отпи голяма глътка от силния френски коняк. Обърна се отново към Дина и пак я удостои с една топла бащинска целувка.

Преди крупието да каже: Залагайте, господа, в казиното настана необичайна тишина. Балтев се обърна и видя мъж с пистолет да се приближава към рулетката. Мъжът спря и изкрещя:

– Никой да не мърда!

Всички останаха като вкаменени. С един скок мъжът се озова върху масата с рулетката и размаха пистолета.

– Ако някой шавне, ще го надупча като решето!

Балтев усети как потта изби като фонтан по гърба му и ризата му залепна. Такова нещо досега не беше се случвало. Какво правят бодигардовете, спят ли – помисли си той – как е влязъл? Мъжът с пистолета сигурно не беше сам. Около масите и в казиното може би имаше още няколко с него, които сега мълчаха и внимателно ги наблюдаваха. Мъжът върху масата беше слаб и мургав с остра късо подстригана коса и трескав поглед. Изправен той държеше под око цялото казино и ако някой мръднеше можеше моментално да го застреля.

Балтев стоеше неподвижен и усещаше как му става все по-горещо и по-горещо. Вече цялото му тяло лепнеше като че ли някой го беше намазал с мед. Гледаше мъжа с пистолета и си мислеше, че всичко на този свят може да се промени само за секунди, както малкото нищожно топче от рулетката може за миг да те направи богат или просяк. Така и този с пистолета можеше само за секунда, с едно натискане на спусъка да те прати на онзи свят без да му мигне окото. И в този миг Балтев проумя, че целият живот е безсмислена и глупава хазартна игра, в която не печелиш, а само губиш. Губиш здраве, младост, сили, родители, приятели, близки... От мига, в който се родиш, до мига, в който затвориш очи само губиш и накрая изгубваш себе си и всичко.

Изведнъж мъжът върху масата вторачи трескавия си поглед и неистово се разкрещя:

– Вие проиграхте България! Продадохте и проиграхте всичко: майки, бащи, братя и сестри, но близо е денят на страшния съд! Той няма да ви отмине, няма, а там ще бъде плач и скърцане със зъби!

После скочи от масата и размаха пистолета. Двама мъже се хвърлиха върху него и го хванаха.

– Пистолетът е играчка – каза единият.

Всички в казиното си отдъхнаха. Бодигардовете извездоха навън лудия.

– Господа, залагайте. Продължаваме – каза крупието сякаш нищо не беше се случило.

 

София, 22. 01. 2006 г.

 


напред горе назад Обратно към: [Георги Михалков][СЛОВОТО]

 

© Георги Михалков. Всички права запазени!


© 1999-2017, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух