Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

Тъй си я карам дръзко и смахнато

с поне сто проблема под мишница.

С трима мъже си сядам на масата,

а един нощем ми се усмихва.

Трупам приятели, думи, енергии.

Мразя поклоните ниски.

В класната стая си късам нервите

май общо взето за нищо.

Но ако някой ме срещне със злоба,

ще се подпра на пергела

и ще опиша окръжност от обич –

като дете съвършена.

Да се опита да я съизмери

с луната грапава пита,

върху която ше има за мене

кратерче като копито

от галопиращ Пегас, а от него

бяло перо да си вземе -

то да го учи на истинска нежност

и да му бъде спасение.

Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

© Ели Видева. Всички права запазени!