Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

Ежедневно играем на възрастни

между бит, битие и битийност,

между битовете на компютъра,

в Интернетната сайтова лава,

дето скрива от погледа птиците

и смъртта им в небето озоново.

И замъгля по мъничко грижите,

та дано преживеем до утре

за поредната тъжна игра.

А детето във мене все плаче

или пее, което е същото.

Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

© Ели Видева. Всички права запазени!