напред назад Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]



Обяснение


Целувам посивелите коси

и устните, които ме отнасят

в дълбоките, любовните води,

където няма как да се угасне.

 

И пръстите, които ме рисуват

като тъга очакване и нежност,

с неистово желание целувам.

И притаявам моята надежда

 

за чувствата ни - временни, но вечни.

А побелелите коси се спускат

над нашата измислена далечност,

която, вероятно, е изкуство.

 


напред горе назад Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

 

© Ели Видева. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух