Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

Целувам посивелите коси

и устните, които ме отнасят

в дълбоките, любовните води,

където няма как да се угасне.

И пръстите, които ме рисуват

като тъга очакване и нежност,

с неистово желание целувам.

И притаявам моята надежда

за чувствата ни - временни, но вечни.

А побелелите коси се спускат

над нашата измислена далечност,

която, вероятно, е изкуство.

Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

© Ели Видева. Всички права запазени!