Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

Това, което пръстите създават

прилича на класическа измама.

Светът измислен бавно оживява,

превзема цялата житейска гама,

обсебва мислите и те понася

далече от шамарите на делника.

Поне за мъничко, поне за час

усещащ, че надеждите са бели...

А после се завръщаш при тревата,

която вероятно е зелена.

Посреща те света почти фанфарно -

реален, като за последно.

Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

© Ели Видева. Всички права запазени!