Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

Усещането ми за вечност

е като буренясал път.

Единствен вятърът разтърсва

представата ми за дърво

при буря или полъх.

Непоклатимостта

принадлежи на камъка,

когато няма земетръс.

А вечните човеци неизменно

наместо позивни

изпращат мисъл

навярно към средата на Вселената.

А там цивилизацията е загинала.

Кой знае...

Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

© Ели Видева. Всички права запазени!