напред назад Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]



Усещането ми за вечност...


Усещането ми за вечност

е като буренясал път.

Единствен вятърът разтърсва

представата ми за дърво

при буря или полъх.

Непоклатимостта

принадлежи на камъка,

когато няма земетръс.

А вечните човеци неизменно

наместо позивни

изпращат мисъл

навярно към средата на Вселената.

А там цивилизацията е загинала.

Кой знае...

 


напред горе назад Обратно към: [Думи за нататък][Ели Видева][СЛОВОТО]

 

© Ели Видева. Всички права запазени!


© 1999-2021, Словото. WEB програмиране - © Пламен Барух